от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсоа Виет
(на
френски
:
Francois Viete
, по-известен като
Franciscus Vieta
) е френски
математик
, който е известен с
алгебричните формули, носещи неговото име
.
Франсоа Виет е роден на 11 октомври 1540 година във Фонтен ле Конг, френската провинция
Поату
. По образование е юрист. От 19-годишен се занимава с адвокатска практика в родния си град. Преподавайки на дъщерята на един от своите клиенти, се увлякъл по астрономията и математиката. През 1579 година издал ?Математически канон на геометрията“ в Париж. Виет бил съветник на кралете
Анри III
и
Анри IV
. От 1584 до 1589 година се посветил на изследвания в областта на математиката. Франсоа Виет умира през 1603 година.
Съчинения
, 1646
Виет въвел буквените означения и създал символната
алгебра
. Виет измислил думата ?коефициент“. Неговите съчинения по математика са били малко познати по време на неговия живот, тъй като ги е раздавал само на свои близки и познати. Те са били събрани от учителя по математика Шутен и издадени от Мерсен и Александър Андерсон през 1646 година. Към постиженията на Виет се отнасят:
- теорията на уравненията;
- изследване на измененията на трансцендентните функции;
- решаването на алгебрични уравнения;
- метод за приблизително решаване на алгебрични уравнения с числови коефициенти;
- представянето на числото ?пи“ във формата на безкрайно произведение на квадратни корени.
В тези съчинения той преди всичко изяснява различието между двата метода на геометрията ? синтетичен и аналитичен. Формулира аксиома, на която се основава равенството на пропорцията; описва измененията на различните величини /дължина, площ, обем/; излага основните правила на логиката.
Франсоа Виет разглежда различни въпроси от
геометрията
, които се свеждат до съставянето на различни видове уравнения. В своите съчинения той описва различни преобразования над уравнения от втора, трета и четвърта степен с цел намирането на решенията им. В едно от съчиненията си той развива геометричните построения и решава графично уравнения от втора и трета степен. Негов принос е и описанието за разделяне на ъгъла на три равни части и използване на синусите на кратните ъгли. Дава едно приблизително решение на задачата за квадратура на кръга и прави различни изследвания в сферичната тригонометрия. Създава таблици за стойностите на синуси, косинуси, тангенси и котангенси на ъгли, необходими на мореплавателите. Тези му знания обясняват факта, че е решил уравнение от 45-а степен, предложено на целия свят от Андриан Ван Роуен (1561 ? 1615 г.), като е показал, че решението му се свежда до разделянето на ъгъл на 45 равни части. Така намира 23 положителни корена на това уравнение, а отрицателните ги отхвърля, тъй като ги е смятал за дяволски числа.
- 1571 ? 1579:
Canon mathematique
- 1589:
Deschiffrement d'une lettre escripte par le Commandeur Moreo au Roy d'Espaigne son maitre
- 1591:
In artem analyticem isagoge
- 1591:
Zeteticorum libri quinque
- 1591 ? 93:
Effectionum geometricarum canonica recensio
- 1593:
Supplementum geometriae
- 1593:
Variorum de rebus mathematicis responsorum liber VIII
- 1595:
Ad problema quod omnibus mathematicis totius orbis construendum proposuit Adrianus Romanus, Francisci Vietae responsum
- 1600:
De numerosa potestatum ad exegesim resolutione
- 1600:
Apollonius Gallus
- 1600 ? 02:
Fontenaeensis libellorum supplicum in Regia magistri relatio Kalendarii vere Gregoriani ad ecclesiasticos doctores exhibita Pontifici Maximi Clementi VIII
- 1612:
Supplementum Apollonii Galli
- 1612:
Supplementum Apollonii Redivivi sive analysis problematis bactenus desiderati ad Apollonii Pergaei doctrinam a Marino Ghetaldo Patritio Regusino hujusque non ita pridem institutam
- 1615:
Ad Angularum Sectionem Analytica Theoremata F. Vieta primum excogitata at absque ulla demonstratione ad nos transmissa, iam tandem demonstrationibus confirmata
- 1615:
Pro Zetetico Apolloniani problematis a se jam pridem edito in supplemento Apollonii Redivivi Zetetico Apolloniani problematis a se jam pridem edito; in qua ad ea quae obiter inibi perstrinxit Ghetaldus respondetur
- 1615:
Francisci Vietae Fontenaeensis, De aequationum ? recognitione et emendatione tractatus duo per Alexandrum Andersonum
- 1617:
Animadversionis in Franciscum Vietam, a Clemente Cyriaco nuper editae brevis diakrisis
- 1619:
Exercitationum Mathematicarum Decas Prima
- Grisard, J. (1968)
Francois Viete, mathematicien de la fin du seizieme siecle: essai bio-bibliographique
(These de doctorat de 3eme cycle) Ecole Pratique des Hautes Etudes, Centre de Recherche d'Histoire des Sciences et des Techniques, Paris.
(
(fr)
)
- Godard, Gaston.
Francois Viete (1540 ? 1603), Father of Modern Algebra
. Universite de Paris-VII, France, Recherches vendeennes. ISSN 1257-7979
(
(fr)
)
Нормативен контрол
 | |
|---|
|
