от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фанариоти
(на
гръцки
:
Φαναρι?τε?
; на
румънски
:
Fanario?i
; на
турски
:
Fenerliler
) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица
Цариград
(вж. също
рум миллет
) и (2) служители на гръцката
Цариградска патриаршия
, особено по време на
църковно-народната борба
.
[1]
Името произлиза от това на цариградския квартал
Фенер
(на гръцки ?Фанари“), където след 1601 г. се намира седалището на
Вселенските патриарси
и където живеят повечето богати православни християни в града.
През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от придворни доставки, откупуване на данъци и лихварство. Те получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и печелят влияние (най-вече чрез отпусканите от тях заеми) в избора на патриарх и митрополити.
[2]
Макар че се обявяват за потомци на старинни
византийски
родове, такива фамилии без изключение са пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход (
Маврокордатос
, Ипсилантис, Мурузис), други ? от албански (
Гика
), български (
Богориди
, Сучо
[3]
), румънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети).
[4]
Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик
драгоман
(главен преводач при
Високата порта
) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на
Кандия
.
[5]
По време на
Карловацкия конгрес
(1698 ? 1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман
Александрос Маврокордатос
, че го прави свой личен съветник.
[6]
След
Прутския поход
(1711) на
Петър Велики
, заради своето сътрудничество с русите, румънските владетели в дунавските княжества губят доверието на Високата порта. Тогава
Николаос Маврокордатос
, син на Александрос, бива последователно назначен за княз на
Молдавия
(1711) и
Влашко
(1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.
С
Гръцкото въстание
(1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдавия са управлявани от българина
Стефан Богориди
.) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с
Гюлханския хатишериф
(1839)
реформи
окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, те служат на османската власт и техните интереси са свързани с нейните. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите възгледи на
Просвещението
. Фанариотските владетели на дунавските княжества ограбват местното население,
[7]
но и издават някои укази в духа на
просветения абсолютизъм
(през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено
крепостничеството
). Откритите от тях в
Букурещ
и
Яш
академии (висши училища) стават разсадници на нова, светска образованост.
[8]
Отделни фанариоти, на първо място
Александрос Ипсилантис
, оглавяват борбата за национална независимост на
Гърция
.
- Σταματι?δη?, Ε.
Βιογραφ?αι των Ελλ?νων μεγ?λων διερμην?ων του Οθωμανικο? Κρ?του?
. Aθ?να, 1865
- Станев, Н. България под иго: Възраждане и освобождение, 1393 ? 1878. 2-ро изд. С., 1935, 92 ? 103
- Symposium L'Epoque phanariote. Thessaloniki, 1974
- Papachristou, P.
The Three Faces of the Phanariots
: An Inquiry into the Role and Motivations of the Greek Nobility under Ottoman Rule, 1683 ? 1821. Simon Fraser University, 1992
- Patrinelis, C. G. The Phanariots before 1821. ? Balkan Studies, 42, 2001,
177 ? 198
- ↑
Например: ?И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в
Преспа
“ (
Димитър Талев
, ?Железният светилник“,
I.5
); ?...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ ?...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от
патриката
, както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“
Димитър Талев
, ?Железният светилник“, III.4.
- ↑
Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.45 ? 49.
- ↑
Raicevich (Ing.Stef),Osservacioni storiche, naturali e politiche intorno la Valachia e Moldova, 1788.
- ↑
Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43 ? 45; Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et genealogique des grandes familles de Grece, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.
- ↑
Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42; G. Hering, Panagiotis Nikousios als Dragoman der kaiserlichen Gesandtschaft in Konstantinopel. ? Jahrbuch der osterreichischen Byzantinistik, 44, 1994, 143 ? 178.
- ↑
Camariano, N. Alexandre Mavrocordato, le Grand Dragoman: son activite diplomatique 1673 ? 1709. Thessaloniki, 1970.
- ↑
Мохов, Н. А. Молдавия эпохи феодализма. Кишинев, 1964, 359 ? 370; Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. ? In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.46 ? 47.
- ↑
Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.
Болярски и фанариотски владетелски династии на Дунавските княжества (1330 ? 1862)
|
---|
| Боляри
| |
---|
| Фанариоти
| |
---|
|