?Миньор“
е професионален
футболен клуб
от град
Перник
,
България
, създаден през 1919 г., който участва във
Втора лига
. Играе домакинските си мачове на стадион ?
Миньор
“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е ?чуковете“.
В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в
?А“ група
. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти ? през
1955
и
1960/61
. Финалист за
националната купа
през
1958
. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през
1996/97
.
На 31 май 1945 г. е възстановен СК ?Бенковски“, като клубът получава името
Рудничар
. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК ? Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. ?Рудничар“ и ЖСК се обединяват, като клубът получава името
Републиканец
.
В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е
Торпедо
, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в ?Републиканец“.
През 1950 г. ?Торпедо“ печели за първи път правото да участва в
?А“ група
и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон
1951
завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на ?Миньор“. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През
1955
перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.
През сезон
1956
централният нападател на ?Миньор“
Павел Владимиров
става голмайстор на ?А“ група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и
Живко Карадалиев
, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.
[2]
През сезон
1958
, под ръководството на треньора Евгени Петров, ?Миньор“ достига до финал за
националната купа
, елиминирайки последователно ?Лудогорец“ (Разград), ?Родни криле“ (София), ?Черно море“ (Варна) и ?Левски“ (София).
[3]
На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от ?Спартак“ (Пловдив). В двубоя за ?Миньор“ играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров,
Васил Романов
, Дойчо Бачев,
Павел Владимиров
, Кирил Александров и Олег Павлов.
[4]
През
1960/61
?Миньор“ се класира на 4-то място в ?А“ група за втори път в своята история. През
следващия сезон
обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния ?златен период“ в историята на клуба.
Следващите близо 30 години са период от историята на ?Миньор“, в които се редуват престои в ?А“ група и ?Б“ група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през
1967/68
. В началото на 1969 г., по решение на
ЦК на БКП
, другият пернишки клуб ?
Металург
“, който тогава участва в ?Б“ група, се влива в ?Миньор“, като дружеството е преименувано на
Кракра
. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име ?
ФК ?Перник“
.
"Отборът на ?Миньор“ е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в ?А“ РФГ да не изпадне, а когато е в ?Б“ РФГ да се върне в първия ешелон."
Климент Симеонов
, спортен журналист
През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната ?Б“ група. Следват 5 поредни години в ?А“ група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името ?Миньор“, след като ?Металург“ възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през
1976/77
. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на ?Миньор“ по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов,
Веселин Евгениев
, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател
Георги Йорданов
? Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в ?А“ група и 83 в ?Б“ група) в 424 изиграни мача (243 в ?А“ група и 181 в ?Б“ група).
През 1979 г. ?Миньор“ отново се завръща в елита. В сезон
1979/80
тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в ?Б“ група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита ? 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател ?
Марио Вълков
. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и
Иво Славчев
.
Позицията на ?Миньор“ в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на ?лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. ?Миньор“ влиза в 90-те години като участник в ?А“ група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във ?В“ група.
Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. ?Миньор“ отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и ?Левски“ неведнъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. ?Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като
Емил Варадинов
, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов,
Антон Евтимов
,
Людмил Евгениев
,
Велизар Димитров
. Има и няколко попълнения от региона, сред които
Янек Кючуков
, Анжело Кючуков, Георги Караканов,
Георги Кьосев
,
Ивайло Паргов
и
Юлиян Янакиев
. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон
1996/97
, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.
В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на
Здравко Лазаров
и
Георги Кьосев
, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на
Антон Евтимов
.
[5]
След изпадането на ?Миньор“ от ?А“ група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до ?В“ група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу
Калиакра (Каварна)
.
[6]
През следващите 4 години ?Миньор“ се класира в ?златната среда“ на ?А“ група, като през сезон
2008/09
достига и до полуфинал за
Купата на България
. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в ?Б“ група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.
[7]
Следват години, в които ?Миньор“ трайно се състезава в третия ешелон.
- На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на
Шахтьор (Донецк)
, който изиграва приятелски мач с ?Миньор“. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на ?Шахтьор“ споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник ?Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит
?Стадиона на мира“
.
- През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на
СССР
в последната му проверка преди световното първенство в
Швеция'58
. Избрано е това да бъде ?Миньор“. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача ? губят с 1:4 от
Динамо (Киев)
и побеждават с 1:0
Зенит
.
Сезон
|
Група
|
Място
|
Нац. Купа
|
-
|
|
|
|
2014 ? 15
|
В Група
|
2
|
|
2015 ? 16
|
В Група
|
5
|
|
2016 ? 17
|
Трета лига
|
3
|
|
2017 ? 18
|
Трета лига
|
4
|
|
2018 ? 19
|
Трета лига
|
5
|
|
2019 ? 20
|
Трета лига
|
1
|
|
2020 ? 21
|
Втора лига
|
9
|
|
2021 ? 22
|
Втора лига
|
5
|
|
2022 ? 23
|
Втора лига
|
15
|
|
2023 ? 24
|
Трета лига
|
1
|
|
Преди да бъде построен стадион ?Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския ?Шахтьор“ (Сталино), днешен
Донецк
. Първото име на стадионът е ?Стадион на Мира“.
През същата година започва изграждането на новия стадион ?Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. ?Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.
Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.
Откриването на стадион ?Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.
Първият изигран мач на новия стадион ?Миньор“ губи от ВМС с 1:2.
Към 14 януари 2022 г.