한국   대만   중국   일본 
Тютюн (филм) ? Уикипедия Направо към съдържанието

Тютюн (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тютюн .

Тютюн
Режисьори Никола Корабов
Сценаристи Димитър Димов
Никола Корабов
Базиран на Романът на Димитър Димов ?Тютюн“.
В ролите Невена Коканова ,
Йордан Матев ,
Мирослава Стоянова ,
Иван Касабов
Музика Васил Казанджиев
Оператор Въло Радев
Разпространител Българска кинематография
Студия за игрални филми ?София“
Първи творчески колектив
Жанр Драма, романтика
Премиера 5 ноември 1961 г.
Времетраене 121 минути
Страна България Народна република България
Език български , испански, гръцки
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

?Тютюн“ е български игрален филм ( драма ) от 1961 година, по сценарий и режисура на Никола Корабов . Оператор е Въло Радев . Създаден е по едноименния роман на Димитър Димов . Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев . Филмът е включен в програмата на фестивала в Кан през 1963 година.

Сюжет [ редактиране | редактиране на кода ]

Филмът е житейска драма, наситена с романтика , алчност , политически интриги и копнеж по изчезналото щастие.

Борис, Павел и Стефан са синовете на беден учител по латински в провинцията. Борис е амбициозен, жаден за власт , пари и могъщество, докато по-младите му братя са комунисти, отдадени на делото и партията . Борис се влюбва в красивата Ирина, а Павел - в нейната приятелка Лила, която също членува в комунистическата партия. Бащата на Ирина е старши стражар от околийското управление. Тя отива да учи медицина в София , а Борис се жени за Мария, дъщерята на собственика на тютюневата фабрика ?Никотиана“. След като бащата на Мария умира, Борис наследява фабриката и става богат. Но здравословното състояние на жена му постепенно се влошава, тя е психично болна и не може да разпознава хората около себе си. Ирина и Борис стават любовници, а след смъртта на Мария сключват брак. Малко преди това бащата на Ирина е убит по време на стачка в завода.

Борис прави сделки с немците, София е бомбардирана от съюзниците, а Ирина все повече осъзнава истинската му същност. Борис пие все повече и повече, разболява се и умира. Филмът завършва с посрещането на партизаните и изводът, че човешката душа е вечно търсеща щастието и любовта.

Край на разкриващата сюжета част.

Състав [ редактиране | редактиране на кода ]

Актьорски състав [ редактиране | редактиране на кода ]

Роля Изпълнител
Ирина Невена Коканова
Борис Морев Йордан Матев
Лила Мирослава Стоянова
Павел Морев Иван Касабов
Шишко Заслужил артист
Никола Попов
Костов Стефан Пейчев
Динко Петър Слабаков
Варвара Луна Давидова
Фон Гайер Волфганг Лангхоф
/носител на държ.награда/
Татко Пиер Георги Стаматов
Барутчиев Иван Димов
Спасуна Магда Колчакова
Мария Цветана Островска
Стефан Петров
партизанин Георги Калоянчев
Григор Вачков
Генчо Димитров
Никола Дадов
Константин Димчев
Георги Радиневски
Николай Дойчев

Технически екип [ редактиране | редактиране на кода ]

Сценарий Димитър Димов
Никола Корабов
Режисьор Никола Корабов
Оператор Въло Радев
Художник Константин Джидров
Музика Васил Казанджиев
Декори Виолета Йовчева (некредитиран)
Асистент - режисьор Зако Хексия (некредитиран)
Осветление Васил Каменов (некредитиран)
Distributed by Българска кинематография
Студия за игрални филми ?София“
Първи творчески колектив
/Copyright ⓒ 1961 /

Филмът е снет със съдействието на Народната армия и гражданите на Асеновград .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]