한국   대만   중국   일본 
Трънен венец ? Уикипедия Направо към съдържанието

Трънен венец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Трънен венец .

Портрет на Христос с трънния венец от Ел Греко , 1580г.

Терминът Трънен венец [1] , или подигравателно корона от тръни , се отнася за предмет от Новия завет .

Представлява венец , изплетен от тръни и положен на главата на Иисус Христос , основателя на християнството , преди разпъването му на кръст в Йерусалим , с цел пародиране на царска корона ? Исус е осъден на смърт за самозванство (както е изтълкувано месианството му). [2]

Съществуват различни версии за вида на растението , използвано като материал за направата на тази ?диадема“: Euphorbia milii [3] , Ziziphus spina-christiq [4] , акация . [5] Във всеки случай то е подбрано заради своята бодливост и с намерението да се увеличат страданията му и да се добави още един назидателен тон към спомена за него (в старозаветната и новозаветната традиции тръните се тълкуват като символ на наказанието за грях), обаче за последователите му ? обратно ? трънният венец става символ на подвига му в името на изкуплението. [6]

Бележки и източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. В християнската литература на български се срещат остарелите членувани форми ?трънения(т)“ вместо съвременните ?трънния(т)“.
  2. Мат. 27: 11; Марк. 15: 2; Лук. 23: 3; Иоан. 18: 33 ? 37
  3. Crown of Thorns, Plant of the Week, UCC Biology Department , архив на оригинала от 17 септември 2009 , https://web.archive.org/web/20090917022506/http://faculty.ucc.edu/biology-ombrello/pow/crown_of_thorns.htm , посетен на 4 февруари 2014  
  4. Братанов, Иво. За израза ?Трънен венец“. В-к ?Църковен вестник“, год. XCIX, бр. 13; С., 1 ? 14 юли 1998 г., с. 4 , архив на оригинала от 4 март 2014 , https://web.archive.org/web/20140304031815/http://georgesg.info/belb/personal/bratanov/VENEC.pdf , посетен на 4 февруари 2014  
  5. Краткая энциклопедия символов
  6. Петканова, Донка. Средновековна литературна символика. изд. Време. София, 1994. стр. 123