- Тази статия е за
античния град
. За филма вижте
Троя (филм)
.
Троя
(на
старогръцки
:
Τρο?α
, а също и
Илио?н
(на
гръцки
:
?λιον
)) е античен град на полуостров
Троада
в най-западната част на
Мала Азия
, край пролива
Дарданели
, недалеч от брега на
Егейско море
. Известен е като място на
Троянската война
, описана в
Илиада
? едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на
Омир
. До към средата на XIX век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически
разкопки
, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог
Хайнрих Шлиман
, който започва разкопки в района на хълма
Хисарлък
през
1870
г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че всъщност с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната
бронзова епоха
[1]
.
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между
цивилизациите на Мала Азия
и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в
списъка за световното наследство на ЮНЕСКО
.
Докато древните
елини
са вярвали в истинността на ?
Илиада
“, учените от XVII ? XVIII век приемат
Троянската война
по-скоро като
мит
, отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие (на
френски
:
Jean Baptiste LeChevalier
) започва да търси Троя по крайбрежието на
Мраморно море
. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбашъ
[2]
[3]
, като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън
[4]
[5]
през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански
ферман
с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива
крепостни стени
и порта, а малко по-късно и златно
съкровище
.
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (на
немски
:
Wilhelm Dorpfeld
) (1893 ? 94) и по-късно американецът Карл Блеген (на
английски
:
Carl W. Blegen
) (1932 ? 38)
[6]
[7]
.
Преди разкопките височината на Хисарлъка е 32 м спрямо околната равнина. Разкрити са много струпвания на руини, но има ясно различими пластове. Шлиман и Дрьопфелд различават девет различни пласта, съответстващи на девет различни периода на строеж на структури, последвано от тяхното обитаване и разрушаване. В края на всеки период, когато селището е разрушено (обикновено от пожар, земетресение или от двете заедно) оцелелите жители, вместо да разчистват развалините, просто ги подравняват и строят отгоре новото селище
[1]
.
Деветте основни пласта са означени с римските цифри I до IX, започвайки отдолу, от най-старото селище Троя I. В историческите периоди между I и VII Троя е била укрепена твърдина, столица на Троада и резиденция на царя и неговия двор. Повечето от местното население са били фермери и са живеели извън крепостните стени, но по време на опасност са се укривали в крепостта. Слоевете Троя I до V съответстват грубо на
Ранната бронзова епоха
(ок. 3000 до 1900 пр.н.е.).
Цитаделата
на Троя I е малка, не повече от 90 м в диаметър. Оградена е от масивна стена с порти, крепостни кули и съдържа около 20 правоъгълни жилища. Троя II е два пъти по-голяма и има по-високи, наклонени каменни стени. Вътре е бил разположен
акропол
с царския дворец и други жилища на знатни хора, построени от тухли по план
мегарон
. Този град престава да съществува след пожар и Шлиман погрешно го посочва като Омировата Троя. В слоя от изгорели развалини е намерено съкровището от златни предмети, което Шлиман нарича ?съкровището на Приам“. Опожаряването на Троя II изглежда е последвано от период на икономически упадък, защото макар всяка от цитаделите на Троя III, IV и V да е по-добре укрепена и малко по-голяма от предшестващата, жилищата вътре в крепостните стени са много по-малки и по-близо разположени отколкото в Троя II
[1]
.
Слоевете Троя VI и VII могат да се свържат със средната и късната Бронзова епоха (ок. 1900 до 1100 пр.н.е.). В този период Троя е обитавана от жители, отглеждащи опитомени коне. Те разширяват града и издигат великолепна стена от дялан варовик със средна височина 4,5 м. Тя е удебелена в основата и на места се издига до над 5 м., има отбранителни валове и наблюдателни кули. Цитаделата е с размер около 200 на 140 м и вътре в нея върху концентрични тераси са построени големи къщи. Троя VI е разрушена от силно
земетресение
малко след 1300 г. пр.н.е. Според Дьорпфелд именно това е Омировата Троя, но видът на разрушението не се съгласува с оплячкосването на града според гръцката легенда. Освен това откритата в развалините вносна микенска керамика датира слоя от преди Троянската война
[1]
.
Оцелелите след земетресението бързо възстановяват града ? кратко просъществувалата Троя VIIa. Руините са подравнени и отгоре застроени с нови сгради, близко разположени една до друга и заели плътно пространството вътре в крепостните стени. Почти във всяка къща има един или няколко
питоса
, вкопани дълбоко в земята, като само гърлото е на нивото на пода. Продължителността на живот на Троя VIIa вероятно е около едно поколение. Струпването на къщите и мерките за запасяване с храна предполагат подготовка за
обсада
. Този град е разрушен от опустошителен пожар, а останките от човешки кости, намерени в някои къщи и по улиците, затвърждават мнението, че градът е превзет, оплячкосан и опожарен от врага. Според намерената микенска керамика, краят на Троя VIIa е настъпил между 1260 и 1240 пр.н.е. Американската експедиция на Карл Блеген в края на 30-те години на XX век стига до извода, че Троя VIIa най-вероятно е столицата на цар Приам, разрушена от армията на Агамемнон
[7]
[1]
.
Частично възстановената Троя VIIb е заселена от нови жители с по-ниско ниво на материална култура и изчезва напълно през 1100 пр.н.е. През следващите четири века мястото е на практика изоставено. Около 700 пр.н.е. в Троада започват да пристигат гръцки заселници. Троя е населена отново под елинизираното име Илион, това гръцко селище е Троя VIII. Римляните го превземат и плячкосват през 85 г. пр.н.е., но още същата година римският генерал
Сула
го възстановява. В римския град, известен като Троя IX, император Август и следващите след него строят хубави сгради. След основаването на
Константинопол
(324 г.) Илион запада
[1]
.
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
- Троя I 3000 ? 2600 г. пр.н.е.
- Троя II 2600 ? 2250 г. пр.н.е.
- Троя III 2250 ? 2100 г. пр.н.е.
- Троя IV 2100 ? 1950 г. пр.н.е.
- Троя V: XX ? XVIII век пр.н.е.
- Троя VI: XVII ? XV век. пр.н.е.
- Троя VIh: късната бронзова епоха, XIV век пр.н.е.
- Троя VIIa: ок. 1300 ? 1190 г. пр.н.е, най-вероятният ?кандидат“ за Омировата Троя.
- Троя VIIb1: XII век пр.н.е.
- Троя VIIb2: XI век пр.н.е.
- Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
- Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
- Троя IX:
Елинистичната
епоха, I век пр.н.е.
- ↑
а
б
в
г
д
е
Troy ancient city, Turkey
//
Енциклопедия Британика
. Посетен на 19 октомври 2017.
(на английски)
- ↑
Voyage de la Troade
- ↑
Schliemann 1881
, с. 184 ? 191.
- ↑
Maclaren, Charles.
A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell
. Bibliobazaar, 2010.
ISBN 1-146-73161-2
. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑
Schliemann 1881
, с. 189.
- ↑
Wilhelm Dorpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
- ↑
а
б
Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 ? 1938, Princeton University Press, 1950
Нормативен контрол
| |
---|
|