Тристранен пакт
Японското посолство в Берлин с флаговете на трите държави, основатели на пакта, септември 1940 г.
Информация
Вид	Военен съюз
Подписване	27 септември 1940 г.
Място	Берлин , Германия
Изтичане	1945 г.
Страни по споразумението	Германия Италия Япония
Подписали	България Унгария Словакия Румъния Югославия Хърватия
Тристранен пакт в Общомедия

Тристранният пакт е военно-политически съюз на Германия , Италия и Япония , основен участник във Втората световна война . Към него се присъединяват Унгария , Румъния , България , Словакия и Хърватия .

Създаване [ редактиране | редактиране на кода ]

Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия ? Й. Рибентроп , на Италия ? Галеацо Чано , и на Япония ? Сабуро Курузу , като продължение на Антикоминтерновския пакт .

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние ? Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика ? за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред . Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта ?Молотов ? Рибентроп“, подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

Присъединяване на други държави [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Страни от Оста

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария , Румъния , Словакия , а Югославия става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили) .

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари , тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия . Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939 ? 1945 г.).

Съдържание [ редактиране | редактиране на кода ]

Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.

Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.

Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.

Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат задължение да се поддържат с всички политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.

Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.

Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.

Член 6. Настоящият пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период. ^[1]

На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Осево време
• Нов световен ред