Червени
пясъчници
от триас
Триас
преди 251?199.6 милиона години
|
Средно атмосферно съдържание на
O
2
през периода
|
ca. 16 Vol %
[1]
(80 % от съвр. ниво)
|
Средно атмосферно съдържание на
CO
2
през периода
|
ca. 1750
ppm
[2]
(6 пъти прединдустриалното ниво)
|
Средната температура на повърхността през периода
|
ca. 17 °C
[3]
(3 °C над съвр. ниво)
|
Еон
|
Ера
Продължителност
|
Период
|
Начало
в млн. г.
|
Фанерозой
|
Неозой
65,5 млн. г.
|
Кватернер
|
2,588
|
Неоген
|
23,03
|
Палеоген
|
65,5
|
Мезозой
185,5 млн. г.
|
Креда
|
145,5
|
Юра
|
199,6
|
Триас
|
251
|
Палеозой
291 млн. г.
|
Перм
|
299
|
Карбон
|
359,2
|
Девон
|
416
|
Силур
|
443,7
|
Ордовик
|
488,3
|
Камбрий
|
542
|
Протерозой
|
Неопротерозой
458 млн. г.
|
Едиакарий
|
630
|
Криоген
|
850
|
Тоний
|
1 000
|
Мезопротерозой
600 млн. г.
|
Стений
|
1 200
|
Ектасий
|
1 400
|
Калимий
|
1 600
|
Палеопротерозой
900 млн. г.
|
Статерий
|
1 800
|
Орозирий
|
2 050
|
Рясий
|
2 300
|
Сидерий
|
2 500
|
Архай
|
Неоархай
300 млн. г.
|
2 800
|
Мезоархай
400 млн. г.
|
3 200
|
Палеоархай
400 млн. г.
|
3 600
|
Еоархай
|
4 000
|
Хадей
|
4 540
|
Триас
(на
старогръцки
:
τρι??, τρι?δο?; ?Triade“
?
триада
,
троица
) е геоложки период от земната история, който обхваща първата третина на
мезозоя
. Започва преди около 250 милиона години и завършва преди около 200 милиона години, продължителност ? 50 милиона години. Триасът се предшества от
пермския период
(последния период на палеозойската ера) и е наследен от
юрския период
. Названието триас възниква в резултат от обединяването на три комплекса пластове за първи път определени и систематизирани в геоложките разрези в Централна Европа: пъстър пясъчник, раковинен варовик и пъстър мергел (кейпер).
[4]
За първи път тези три геоложки пласта (слоеве) са обединени под названието ?кейперски наслаги“ през 1831 г. от белгийския геолог Жан Батист Жулиен Омалиус д'Алуа (1783 ? 1875) през 1831 г., а през 1834 г. немският геолог Фридрих Август Алберти (1795 ? 1878) ги наименува
триас
. Впоследствие множество видни геолози допринасят за стратиграфското систематизиране на целия период и подробното му изучаване:
Кристиан Леополд фон Бух
(през 1831),
Александър Кейзерлинг
(средата на 19-ти век),
Едуард Зюс
, Йохан Едмунд Мойсисович (1839 ? 1897), Вилхелм Хенрих Вааген (1841 ? 1900), Дионис Щур (1827 ? 1893), Карл Динер (1862 ? 1928), Александър Битнер (1850 ? 1902) и др.
[4]
Първите триаски наслаги били изучени още в средата на 18-ти век на териториите на Средна Европа ? в Германия и Североизточна Франция (т.н. Германски басейн), но поделянето им на серии и етажи поради тяхното своеобразие и бедност на органичните астатъци много трудно се проследявали. Голямо значение за систематизацията на средния и горния триас от вторато половина на 19-ти век започнали да играят морските наслаги открити в Алпите, а за долния ? разрезите в Хималаите. Първоначално триасовият период се поделял на три серии, макар че същите не се явяват точни еквиваленти на пъстрите пясъчници, раковинните варовици и пъстрите мергели (кейпер) в Германския басейн. Геоложкия строеж на Северните Варовикови Алпи, където са обособени стратиграфските етажи анисий, карний, норий и ретий (ладина е обособен в Южните Алпи), се отличавал с много сложна структура и извънредно фациално разнообразие, което затруднявало установяването на истинската последователност на напластяванията и палеотологичните зони. През 1960-те години била предложена съвременната стратификация на периода, на базата на палеонтологичните зони в Северна Америка, където триаските разрези са най-пълни, а строежът им най-елементарен. Триаският период се поделя на три серии (отдела) ? долен, среден и горен, които от своя страна се поделят на 7 ?етажа“ ? индий и оленский (долен триас), анисий и ладиний (среден триас), карний, норий и ретий (горен триас). обособените в Алпите етажи от средния и горния триас са получили световно признание, но общо прието деление на долния триас все ощи няма. В Алпите е обособен един (верфенски или скитски) или два (сейски и кампилски) етажа, а в Северна Америка ? 4 етажа (гризбахски, динерски, смитски и спетски).
[4]
Към началото на триаса геосинклиналните структури в Западна Европа, Азия (Урало-Тяншанските и Монголо-Охотските пояси), Северна Америка и Източна Австралия се превърнали в млади платформи. Те се споили в едно цяло (континента
Лавразия
) в Северното полукълбо, а в Южното полукълбо се присъединили към континента
Гондвана
. Силно се стеснил Средиземноморския геосинклинален пояс, който разделял тези два континента, а Кордилерската и Източноазиатската геосинклинални области ги обграждали от запад и изток. През триаса континенталните площи, приблизително съвпадащи с платформите, господствали над морските басейни, които с малки изключения съответствали на геосинклиналите. Морският басейн Тетис заемал територията на Средиземноморския геосинклинален пояс, като от време на време е излизал извън неговите предели, а през ранния триас даже не го е обхващал напълно. Бореалният басейн е заемал северните части на Кордилерската и Източноазиатската геосинклинали и платформените области на Арктичните острови. Тихоокеанският басейн в по-голямата си част съответствал на Кордилерската и Източноазиатската геосинклинали. По бреговете на Атлантическия океан морски триасови наслаги отсъстват, като това позволява да се предположи, че този океан през това време все още не е съществувал. Присъствието на морски наслаги в Източна Африка и Мадагаскар свидетелстват за началото на формирането на Индийския океан.
[4]
Орогенните движения през триаса се проявяват слабо и те имат само местно значение. Древнокимерийската орогенеза в края на триасовия период създала нагънати съоръжения предимно в Източна и Югоизточна Азия. Херцинидите през триаса представлявали предимно планини, като в резултат на тяхното разрушаване на платформите, в отделни изолирани падини се натрупали континентални наслаги (пролувиални, речни, езерни, лагунни, еолови). През първата половина на периода континенталните наслаги се формирали също и в западните части на Средиземноморския пояс и в източните части на Кордилерската геосинклинала. Пясъчно-глинести пластове се натрупали в Средна Европа, в Източноевропейската платформа, в междупланинските падини на Урал, Северен и Южен Сибир, Северен Казахстан и Средна Азия, където в тези пластове значителна роля играят ефузивите и туфите. На Сибирската платформа продължават да се формират
трапови формации
, а в Южна Африка и Индия ? пъстроцевтни пластове. Морски наслаги в пределите на платформите са разкрити в северните части на Сибирската платформа, Арктичните острови, в Средна Европа, Източна Африка и Мадагаскар.
[4]
През втората половина на триаса в Средна Европа се формирали гипсоносни пластове, а въглищни натрупвания се формирали в Предуралието, в Източен Урал, Севернен и Южен Сибир, в Средна Азия, Източен Индокитай, в Южните Апалачи, в Южна Америка, Южна Африка, Източна Австралия и в Индия. Освен това, в Апалачите се появява и вулканична дейност. Морски теригенни наслаги са открити в Канадския Арктичен архипелаг и на островите Шпицберген. Карбонатни седиментни наслаги господствали в Средиземноморския геосинклинален пояс, където голямо разпространение имали рифовите фации, образувани от отделяните варовици от водорасли, шестлъчеви корали, раковинни мекотели, иглокожи и други дънни организми. В по-дълбоките морски басейни се формирали червеноцветни цефалоподови варовици. В Кордилерската геосинклинала се отлагат теригенни и карбонатни наслаги, а в Източноазиатската геосинклинала ? мощни пластове от глинести шисти, пясъчници и конгломерати, като навсякъде карбонатните и силициевите скални формации играят подчинена роля. През горния триас в Далечния Изток и Япония се натрупват континентални наслаги с въглищни пластове. През средния и късния триас се наблюдава мощно развитие на основен вулканизъм в Кордилерската геосинклинала и херцинидите на Апалачите и в по-малка степен в Източноазиатската геосинклинала. В Средиземноморската геосинклинала вълканизмът е слабо проявен.
[4]
Климатът през триаса е бил доста топъл, като през първата половина е по-сух, а през втората ? по-влажен. Тропичния пояс е съвпадал с океана Тетис и южните части на Северна Америка, достигайки значителна ширина (до 60° на север и юг от екватора).
[4]
През 2-та половина на перма започва измирането на палеозойските групи от растения и животни, който процес продължава до края на триаса. В края на перма и особено в началото на триаса се появяват нови (мезозойски) видове растения и животни, които през целия период съжителстват с древни форми и чак в края на триаса или началото на юрата стават господстващи.
[4]
Растителният свят на сушата през първата половина на триаса е много близък до този на горния перм. Изчезват господстващите през палеозоя дървовидни
плауни
, каламити, кордаити, прапапрати и голяма част от древните иглолистни и обликът на растителността коренно се изменя, макар че новите групи растения все още не са се появили. В края на перма и началото на триаса преобладавали древните иглолистни и птеридоспермите (семенни папрати). Основните мезофитни групи растения (диптериеви папрати, сагови, бенетити, гинкови и мезофитни иглолистни) в значителни количества се появяват през 2-та половина на триаса, но чак до неговия край все още е голямо значението на древните групи (семенни папрати, древни папратовидни и иглолистни) и тези други групи, разцвета на които става през триаса (две семейства семенни папратовидни, иглолистни). В триаските морета голяма роля играли рифообразуващите водорасли (разкрити в Доломитовите Алпи).
[4]
Най-характерната особеност на животинския свят през триаса е разцвета на влечугите, приспособили се към живот на сушата и в моретата, в пресноводните водоеми и във въздуха. Някои групи земноводни също преминали към живот в морето. Заедно с лабиринтодонтите и котилозаврите, съществували още през перма, се появяват характерните за мезозоя
архозаври
,
ихтиозаври
, редица групи синантозаври, лепидозаври и костенурки. В края на периода се появяват истинските костни риби и първите бозайници. Пресноводните басейни били обитавани още от малки ракообразни (остракоди) и филоподи. В триаските морета сред безгръбначните доминирали цератитите (главоноги мекотели), появили се в края на перма и измрели в края на триаса. Заедно с тях съжителствали пелециподи, гастроподи, наутилоидеи, а в малки количества съществували и настоящите амонити и белемнити. Значително, в сравнение с палеозая, намаляла ролята на брахиоподите, морските лилии и фороминиферите, а четирилъчевите корали се сменили с шестлячеви.
[4]
За триаския океан Тетис (от Алпите до Индонезия) и морския басейн заемащ южните части на Северна Америка е характерна обилна и разнообразна фауна от безгръбначни, заедно с широкото развитие на карбонатни рифови фации в тропическата област. Друга биогеографска област с умерен климат се е разполагала на териториите на Бореалния морски басейн и басейните около Нова Зеландия и Нова Каледония, където тропическите форми на безгръбначните и рифовите фации отсъствали. Различията между тези области настъпва ясно в края на ранния триас. Границата между тях в течение на целия период слабо се е премествала на север в Западното полукълбо и на юг в Източното. Флората през първата половина на триаса е била еднообразна. Започвайки от средата на периода тропическа флора е разкрита покрай северните брегове на океана Тетис, а също в Апалачите и платото Колорадо. Много по-умерената флора е заемала териториите между Тетис и Бореалния басейн, а също и континентите в Южното полукълбо, включвайки и Антарктида.
[4]
С триаските наслаги са свързани находищата на въглища в Източен Урал, Южното Приморие, Япония, Виетнам, САЩ (Южните Апалачи), Южна Африка, Източна Австралия; на нефт и газ ? в Прикаспийската низина, Далечния Изток, Великобритания, САЩ, Алжир, Либия; на диаманти в ? Якутия; на уран ? в САЩ (платото Колорадо); на калиеви соли ? в Централна Европа; на медни и медно-никелови руди ? в Норилск, Полша, САЩ, Канада; на оловно-цинкови руди ? в Далечния Изток, Полша, Австрия; на сребърно-оловни руди ? в Сърбия; на ценни строителни материали, в т.ч. знаменития карарски мрамор в Италия.
[4]
В България триаски утайки се развиват широко в
Предбалкана
,
Стара планина
,
Средногорието
, Краище и
Странджа
. В триаски варовици при Кремиковци са открити богати залежи на железни руди, а при Тюленово ? нефт.
- Norbert Hauschke, Volker Wilde:
Trias. Eine ganze andere Welt. Mitteleuropa im fruhen Erdmittelalter.
Verlag Dr. Friedrich Pfeil, Munchen 1999,
ISBN 3-931516-55-5
.
- Spencer G. Lucas:
The Triassic Timescale.
Geological Society Special Publication 334. The Geological Society, Bath (UK) 2010,
ISBN 978-1-86239-296-0
.
- James G. Ogg:
Triassic.
S. 681 ? 730, In: Felix M. Gradstein, James G. Ogg, Mark Schmitz, Gabi Ogg:
The Geologic Time Scale 2012.
Elsevier B. V., 2012,
ISBN 978-0-444-59425-9
.
- Michael J. Benton:
Palaontologie der Wirbeltiere
(von Hans-Ulrich Pfretzschner). Pfeil Verlag, Munchen 2007,
ISBN 978-3-89937-072-0
, insbes. Kap. 6 (S. 150 ? 172)
- Jens Boenigk, Sabina Wodniok:
Biodiversitat und Erdgeschichte.
Springer Verlag, Berlin ? Heidelberg 2014 (Springer Spektrum),
doi:10.1007/978-3-642-55389-9
,
ISBN 978-3-642-55388-2
.
- Cesare Emiliani. (1992).
Planet Earth: Cosmology, Geology, & the Evolution of Life & the Environment
. Cambridge University Press. (Paperback Edition
ISBN 0-521-40949-7
)
Общомедия
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за