Трети украински фронт
(на
украински
:
Трет?й Укра?нський фронт
) е
фронт
на
Червената армия
по време на
Втората световна война
.
Създаден е на 20 октомври 1943 г. на основата на заповед на
Ставката
от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на
Югоизточния фронт
. Състои се от
1-ва гвардейска армия
,
8-а гвардейска армия
,
6-а
,
12-а
и
46-а
армии и 17-а въздушна армия. По-късно включва 5-а ударна,
4-та
и
9-а
гвардейски армии,
26-а
,
27-а
,
28-а
,
37-а
, петдесет и седма армия,
Шеста гвардейска танкова армия
и
първа българска армия
,
втора българска армия
и
четвърта българска армия
.
Дунавската флотилия
също е назначена към оперативния контрол на фронта. Това включва и 83-та морска пехотна бригада.
В първата половина на октомври 1943 г. Югоизточният фронт (Трети украински фронт от 20 октомври) командван от армейски генерал
Родион Малиновски
получава задачата да атакува немската
Линия ?Пантер ? Вотан“
и по-късно обезопасява левия бряг на Днепър на линията
Изюм
-
Днепропетровск
по време на
Битката при Днепър
. Първият опит да се установи предмостие не успява. Три пехотни армии:
8-а гвардейска армия
,
3-та гвардейска армия
и
12-а
армия и два корпуса
1-ви гвардейски механизиран корпус
и 23-ти танков корпус със 17-а въздушна армия, която осигурява въздушната подкрепа са използвани за новата атака.
На 10 октомври 1943 г. Осма гвардейска армия под командването на
Василий Чуйков
започва атаката, а танковия корпус се включва на 13 октомври. Дванадесета армия атакува от север, а 3-та гвардейска армия от юг от
Запорожието
. Германците отстъпват от Запорожието, унищожавайки релсов мост над Днепъл зад себе си.
[1]
На 23 октомври Малиновски, който иска да превземе Днепропетровск и да приклещи
1-ва танкова армия
в източната част на завоя на река Днепър, вкарва новопристигналата 46-а армия в битката. Заедно с осма гвардейска армия двете армии се опитват да приклещят немските сили на западния бряг на Днепър между Днепропетровск и
Днепроджерзинск
, мястото на Днепърската водноелектрическа централа. Частите на 46-а армия се опитват да стигнат до централата навреме, за да предотвратят разрушаването на язовира от оттеглящите се немски войски. На 25 октомври Днепропетровск е превзет, но някои от съоръженията на язовира са частично унищожени.
[2]
По същото време
Втори украински фронт
под командването на
Иван Конев
атакува към
Кривой рог
от север със седма гвардейска армия, но първа танкова армия на Вермахта е спасена за момента, тъй като нападението на Конев над Кривой рог е спряно при река
Ингулец
на север от Херсон.
[3]
Николай Ватутин, командващият Първи украински фронт, разположен на север от Полтава, изпраща пета гвардейска танкова армия, която прониква северно от Кривой рог и е задържана само от упоритата съпротива на немските защитници и дължината на логистичната опашка. Двете операции позволяват на двата фронта да създадат единично предмостие при Кременчук-Днепропетровск, което се разширява към Запорожието поради пробива на линията Вотан от Южния фронт.
По-късно части на шеста армия завземат предмостия южно от Запорожието и до края на декември заедно с Втори украински фронт задържат Днепърската главна стратегическа твърдина.
След освобождаването на десния бряг на Украйна войските на Трети украински фронт в сътрудничество с тези на
Четвърти украински фронт
провеждат
Никополско-Криворожката настъпателна операция
през 1944 г. и завземат района Ингулец, където през март-април започват атака по посока на региона Николаев-Одеса. След като провежда Березнеговато-Снигиревската операция фронта разчита само на себе си за атака на
Одеса
.
Преди
Одеската офанзива
Трети украински фронт получава значителни подкрепления. След това вече се състои от 7 армии: 5-а ударна армия, 6-а армия, 8-а гвардейска армия, 28-а армия, 37-а армия, 46-а армия и 57-а армия. Малиновски също така сформира кавалерийско-механизирана група, състояща се от четвърти гвардейски кавалерийски корпус и 4-ти механизиран корпус под командването на генерал-лейтенант Плиев. Целта е порт Николаев и голямото черноморско пристанище Одеса.
Атаката започва на 6 март 1944 г., когато съветските войски форсират реките Ингулец, Висун и Ингул. Те помагат на Черноморския флот в завършването на освобождаването на южна Украйна. Освен това се освобождава голяма част от
Молдовската ССР
и се превземат части от десния бряг на Днестър, включително предмостието Кицкански.
Бойни действия в района на Балканите, Унгария и Австрия (1944 ? 1945)
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
През август 1944 г. Трети украински фронт участва във
Втората яшко-кишиневска операция
, която води до освобождаването на цялата Молдовска ССР, а Румъния обявява война на Германия.
На 8 септември съветските войски влизат в България. На следващия ден в страната е осъществен преврат, който довежда на власт Отечествения фронт, а страната обявява война на Германия. От 28 септември до 20 октомври 1944 г. Трети украински фронт в сътрудничество с
Югославската народна освободителна армия
и с помощта на българската армия провежда
Белградската операция
, в резултат на което са освободени Белград и по-голямата част от Сърбия.
От октомври 1944 до февруари 1945 г. частите на Трети украински фронт участват в
Битката за Будапеща
заедно с
46-а армия
. Неговите войски пресичат Дунава и установяват предмостие на десния бряг на реката. През януари 1945 г. отблъскват контраатаки на германците, които се опитват да освободят обсадените си части в Будапеща, а през март участват s 57-а армия и Първа българска армия в
Балатонската операция
, контраофанзива, която разбива немските войски в района на езерото
Балатон
както и в проведените от
Първа българска армия
командвана от
генерал
Владимир Стойчев
действаща в състава на Трети фронт като негов съюзник
Дравска операция
от 6 до
19 март
1945
г. и
Мурска операция
от 29 март до 14 април 1945 г. Успешното завършване на тази битка прави възможно началото на Виенската операция която почва още на 16 март заедно с Втори украински фронт, който служи като ляво крило. След това силите на фронтовете и сражаващата се с тях съюзна българска армия завършват овладяването на Унгария и изгонват немските войски в източните части на Австрия, като Първа българска армия завзема Каринтия където се среща с 3 та британска армия, а съветските Трети фронт и Втори фронт завземат столицата ? Виена.
На 15 юни 1945 г. на основата на директива на Ставката от 29 май 1945 г. фронтът се разпуска и реорганизира като Южна група на войските. Двадесет и шеста армия е обединена с 37-а армия в това ново съединение. През юли е издадена и заповед за изтегляне на Първа българска армия и Съветските войски.
Командващи войските
[4]
:
Членове на Военния съвет:
Началници на щаба:
- генерал-лейтенант
Феодосий Корженевич
(октомври 1943 ? май 1944);
- генерал-лейтенант, (генерал-полковник от май 1944 г.)
Сергей Бирюзов
(май ? октомври 1944);
- генерал-лейтенант, (генерал-полковник от април 1945 г.)
Семьон Иванов
(октомври 1944 ? до края на войната).
Командващи съюзнически войски действували съвместно в бойните действия с Трети Украински фронт
[
редактиране
|
редактиране на кода
]