Траянова врата
, също
Траянови врата
или
Траянова порта
, е име на планински проход, древноримска крепост и шосеен тунел в
Ихтиманска Средна гора
.
Крепостта и тунелът Траянови врата се намират на територията на
община Костенец
. През тунела и целия проход преминава участък от 12,5 km от автомагистрала ?Тракия“.
Входът на крепостта Траянова врата и паметната плоча (вдясно), поставена на 19 август 2006 г.
Античното наименование на прохода е
Суки
. След VI век започва да се нарича и с гръцкото название
Василики пили
(?Царска порта“), а от IX век също и
Българска порта
.
Старотракийският проход
Sued
, който от римляните е наричан
Succorum claustra
или
Succorum angistiae
(Клисура / Теснина при Суки / Суци), където в древността се намирали и така наречените Траянови врата, през които е минавал римският път, съединявал Централна и Западна Европа с
Константинопол
.
[1]
Съвременното наименование
Траянова врата
идва от неправилнното приписване на римската крепост в прохода на император
Траян
(53 ? 117). В действителност крепостта е по-късно съоръжение. Според проф.
Петър Мутафчиев
топонимът ?Траянова врата“ е използван за първи път чак в XV век в летописа ?Унгарското кралство“ на
Антонио Бонфини
, където се описва кръстоносният поход на крал
Владислав Варненчик
срещу
Османската империя
през 1443 ? 1444 г.
[2]
След
Освобождението
, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието ?Траянова врата“ бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.
Проходът носи името
Суки
(на
латински
:
Succi
) в Античността. Непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име
Соней
(
Soneium
). През IV век историкът
Амиан Марцелин
описва прохода по следния начин:
| ?
|
Хребетите на високите планини
Хемус
и
Родопи
, от които първата започва от
Истър
, а втората ? от отсамния бряг на
Аксий
, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя
Илирик
от
Тракия
, като оставя от едната страна
Вътрешна Дакия
и
Сердика
, а от другата ?
Тракия
с
Филипопол
. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ?, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ? страни обширни равнини.
[3]
|
“
|
Проходът влиза в историята през 986 г., когато
византийският
император
Василий II
предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар
Самуил
пресреща византийците при прохода Траянова врата и напълно ги разбива (вж.
битка при Траянови врата
)
[4]
.
През Средните векове проходът е наричан
Царски проход
(на гръцки:
Βασιλικ? κλεισο?ρα
) или ?Царски врата“ (на гръцки:
Βασιλικ? π?λη
), а по-късно и
Български проход
(на гръцки:
Βουλγαρικ? κλε?σι?
).
Името
Траянова врата
е използвано за пръв път от историка
Антоний Бонфиний
(1427 ? 1502) във връзка с похода на
Владислав Варненчик
, който преминава прохода с войските си през 1443 г. По време на
османското владичество
проходът е наричан и с турското име
Капъджик дервент
(на
турски
:
kapı
? капия, врата, и
dervent
? проход), както и
Маркова капия
. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век
[5]
.
Проходът представлява седловина в югоизточната част на
Ихтиманска Средна гора
, в рида
Еледжик
в
Община Костенец
,
Софийска област
и
Община Септември
,
област Пазарджик
. Има дължина 16 km, надморската височина на седловината е 830 m. Свързва югоизточната част на
Ихтиманската котловина
на северозапад със западната част на
Горнотракийската низина
на югоизток. Намира се на стария римски път
Виа Милитарис
, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.
Проходът започва на 652 m н.в. югоизточно от село
Мирово
, насочва се на югоизток и след 5 km достига седловината при 830 m н.в. От там продължава по долината на река Яворица (десен приток на
Тополница
) и след 5 km югозападно от село
Долно Вършило
слиза на 570 m н.в. Следва ново изкачване и след 3,5 km, на 710 m н.в. преодолява седловината Паланката, слиза от там и след 4 km завършва северозападно от град
Ветрен
на 420 m н.в.
Останките на Траянова порта в началото на XVIII век
Крепостта, известна също като
Стенос
и
Щипон
, е проучена през 1975 г. при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от III век
[6]
.
Реставрираните развалини в прохода са останки от крепостния комплекс, изграден през V век.
[7]
Реставрацията е извършена от община Костенец със средства по ОП ?Регионално развитие“. Оспорвана е поради нарушения при строителните работи ? отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция и др.
[8]
Северозападно от град Ветрен се намират развалините на крепостта Паланката. Тя е била изградена през късната Античност, като на нейното място се е намирала римската пътна станция Понс Укаси. За крепостта се предполага, че е била седалище на деспот Новак Дебели. Край Паланката през XV в. османците построяват малко селище (
паланка
? оттук е и днешното име на крепостта) за охрана на прохода, което е просъществувало до XIX в.
Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът ?Траянови врата“ на автомагистрала
?Тракия“
. Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от
София
, най-близкият до него град е
Костенец
. Начинът на осушаване, осветлението и сигнализацията в тунела са съобразени с европейските норми. Осветлението е на 3 режима ? дневен, нощен и авариен.
Тунелът ?Траянови врата“ по пътя към София
На Траянови врата е наречена улица в квартал ?
Стрелбище
“ в
София
(
Карта
).
Общомедия
- ↑
otioti.info
- ↑
Мутафчиев П. ?Старият друм през Траянови врата“, Избрани съчинения. том II, С. 1973 г.
- ↑
Амиан Марцелин, XXI, 10, 3 ? 4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.
- ↑
?При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“
, проф. Божидар Димитров
Архив на оригинала от
2008-04-13 в
Wayback Machine
., в-к Стандарт, 23 август 2004
- ↑
П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19 ? 146
- ↑
Кирова, Ан.
Троянови врата ? уникалната крепост
// Интернет Медия БИГ.БГ, 2006. Архивиран от
оригинала
на 2014-02-03. Посетен на 19 септември 2007.
- ↑
Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2 ? 3, 1994 г.
- ↑
Йорданова, Люба.
Изгубеният шанс ?Стенос“
//
Капитал
, 14 август 2015. Посетен на 17 септември 2018.