Тракийски кеклик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тракийски кеклик
Природозащитен статут
LC
Незастрашен [1]
Червена книга на България
EN
Застрашен [2]
Класификация
царство: Животни (Animalia)
(без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia)
тип: Хордови (Chordata)
(без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас: Птици (Aves)
разред: Кокошоподобни (Galliformes)
семейство: Фазанови (Phasianidae)
род: Кеклици ( Alectoris )
вид: Тракийски кеклик ( A. chukar )
Научно наименование
Gray , 1830
Разпространение
светлосиньо - Alectoris barbara виолетово - Alectoris rufa розово - Alectoris graeca зелено - Alectoris chukar червено - Alectoris philbyi жълто- Alectoris melanocephala синьо - Alectoris magna
светлосиньо - Alectoris barbara
виолетово - Alectoris rufa
розово - Alectoris graeca
зелено - Alectoris chukar
червено - Alectoris philbyi
жълто- Alectoris melanocephala
синьо - Alectoris magna
Тракийски кеклик в Общомедия
[ редактиране ]

Тракийският кеклик [3] ( Alectoris chukar ) е птица от семейство Фазанови . Среща се и в България .

Физически характеристики [ редактиране | редактиране на кода ]

Има слабо изразен полов диморфизъм . Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Перата на ушите са ръждиво ? кафяви на цвят. Женските са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата. Мъжките, за разлика от женските, имат шпора на стъпалото. [4]

Разпространение [ редактиране | редактиране на кода ]

Тракийският кеклик е разпространен от о-в Крит и югоизточна България на изток до Китай . На север достига до планината Алтай , а на юг до Афганистан и Пакистан . Обитава сухи, каменисти терени и скални сипеи с ниска тревиста растителност . В България се среща от Югоизточна България до Източните Родопи , а на север ? до южните склонове на Средна гора . [4]

Подвидове [ редактиране | редактиране на кода ]

  • A. c. chukar
  • A. c. cypriotes
  • A. c. dzungarica
  • A. c. falki
  • A. c. kleini
  • A. c. koroviakovi
  • A. c. kurdestanica
  • A. c. pallescens
  • A. c. pallida
  • A. c. potanini
  • A. c. pubescens
  • A. c. sinaica
  • A. c. subpallida
  • A. c. werae

Начин на живот и хранене [ редактиране | редактиране на кода ]

Храни се главно със семена на треви и плевели на селскостопански култури, със зелени части различни треви, с плодове на храстови и дървесни видове, с насекоми и мекотели.

Размножаване [ редактиране | редактиране на кода ]

Гнездовият период е през април-май. Женската снася 7 ? 19 яйца, най-често 14 ? 17. [4] Мъти 25 дни. Гнездото е добре прикрито в близост до някой храст, в окрайнината на гората или на селкостопанските блокове. Тракийски кеклик може да се отглежда и в клетка в домашни условия. При добри грижи продължителността на живота достига 20 години.

Alectoris chukar falki

Допълнителни сведения [ редактиране | редактиране на кода ]

Тракийския кеклик може да пие вода, но не и да се къпе.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Alectoris chukar (Gray, 1830) . // IUCN Red List of Threatened Species . International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България . Тракийски кеклик . Посетен на 25 март 2012
  3. Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
  4. а б в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България , Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2