То?мислав Н?колич
(на
сръбски
:
Томислав Николи?
или
Tomislav Nikoli?
) е сръбски и югославски
политик
, бивш
президент на Сърбия
.
Бил е заместник-председател на
Сръбската радикална партия
(СРП), която ръководи при отсъствието на нейния председател
Воислав Шешел
, бивш президент на Сърбия, съден за военни престъпления в
Хага
.
Има специалност строителен техник, след като завършва средно техническо училище в Крагуевац. Веднага постъпва в Юридическия факултет в Крагуевац (1970), но прекъсва (1971). Незавършването му на висше образование става митическо ? говори се, че имал поръчение от лидера на партията
Войслав Шешел
да не остане ?вечен студент“; в негова официална биография (на сайта на парламента) се появява твърдение, че е завършил факултет по мениджмънт, но не се посочват година и място ? предполага се, че в Крагуевац.
Лази?, Александар.
Томислав Николи? ? радикални напред?ак
// nspm.rs, 2 юни 2011 г. Посетен на 14 декември 2020 г.
(на сръбски)
Скоро след прекъсването на следването (1971) постъпва на работа в местното строително предприятие ?Жеграп“. Строи пътища и тунели. Ръководи строителството на
Железопътна линия Белград - Бар
, строи в градовете
Майданпек
,
Прибой
,
Приеполе
,
Требине
, Белград. Във фирма ?22 декември“ (Крагуевац) оглавява инвестиционно звено (1978 ? 1990), после е технически директор на общинското предприятие ?Градско гробище“ в Крагуевац (1990 ? 1992).
Като младеж е активист в Съюза на социалистическата младеж на Югославия, а като навършва пълнолетие, става член на
Югославската комунистическа партия
от 1970 до 1990 г. С политика започва активно да се занимава по време на политическата криза и разпада на Югославия. Първоначално е заместник-председател на възстановената
Народна радикална партия
(1990 ? 1991). Встъпва в новосъздадената СРП през 1991 г. и бързо става неин пръв заместник-председател. Избиран е в парламента. През 1998 г. става заместник министър-председател на Република Сърбия, а през 1999 г. ? заместник министър-председател на Съюзна република Югославия.
Участва в изборите за президент на Югославия през 2000 г., заемайки 3-то място след
Слободан Милошевич
и
Воислав Кощуница
. На изборите за президент на Сърбия през 2004 г. набира 30,1 % в първия тур, 45,4 % във втория (отстъпвайки пред
Борис Тадич
). На 8 май 2007 г. е избран за председател на
Народната скупщина
? парламента на Сърбия, но подава оставка още на 13 май същата година.
На изборите за президент на Сърбия на
3 февруари
2008
г. постига още по-внушителен резултат ? 37 % на първия тур и над 49 % на втория, като буквално само няколко хиляди гласа не му достигат до президентския пост.
На 7 септември 2008 г. Николич подава оставка от поста заместнек-председател на Сръбската радикална партия поради разногласия със съпартийци
[1]
. На 21 октомври същата година създава новата
Сръбска прогресивна партия
и е избран за неин лидер.
На изборите за президент на Сърбия през
2012
г. събира 24,99 % в 1-вия тур, отстъпвайки на Борис Тадич, обаче във 2-рия тур го побеждава, събирайки 49,4 % от гласовете, и става президент на Сърбия.
На изборите за президент на Сърбия на
2 април
2017
г. не участва поради загуба на подкрепа от своята Сръбска прогресивна партия.
Автор е на редица книги, предимно за политика.
Женен е за Драгица Николич, имат 2 сина ? Радомир (кмет на Крагуевац, 2014 ? 2020) и Бранислав (играч и треньор по футбол.
[2]
- Кампания за президентски избори 2008
Томислав Николич се застъпва за укрепване на дружбата между Сърбия и Руската федерация. В предизборната си кампания за президент същата година заявява, че ако спечели, ще се стреми да присъедини Сърбия към съюза Русия-Беларус. По отношение на Европейския съюз негов основен принцип е, че не той е нужен на Сърбия, а Сърбия е нужна нему; казва, че ?Сърбия е дупка в
персийския килим
на ЕС, която той ще се стреми да съшие със златни конци“.
- Кампания за парламентарни избори 2008
В навечерието на изборите за парламент на 11 май 2008 г. политическата ситуация е изострена: Народният блок на премиера Кощуница и ?Нова Сърбия“ предпочитат да не горят мостовете след себе си, след като Кощуница изразява публично несъгласие с позицията на Тадич по въпроса за Косово.
Тази стъпка от ?Народния блок“ отдавна чака и Сръбската радикална партия, чийто заместник-председател Томислав Николич още в средата на март заявява за възможността да предостави на тогавашния премиер Воислав Кощуница за избор 2 възможности: да възглави ново правителство или да назначи в него много министри, което изразява готовността му за коалиция, за да се осуети нов мандат на управление на прозападната партия на Тадич, която от своя страна е изказала готовност за коалиция с всички партии в парламента, но не и със СРП
[3]
.
В позицията към Европейския съюз основни принципи са следните:
- Партията му не е против сключването на съглашения с ЕС, а изисква според конституцията на страната във всяко от тях да се съдържа положение за това, че тяхното действие се разпространява на цялата територия на Сърбия, включително Косово. А в съглашението, подписано набързо и предизборно на 29 април в Люксембург, това не е така. Като пример за съглашение посочва подписаното с Кипър, потвърждаващо неговия държавен суверенитет и заявяващо, че Кипър ще стане член на ЕС като единно цяло.
- Този документ от Люксембург според Николич, явявайки се политическа спекулация на Демпартията на Тадич и ориентираните към нея
СМИ
, отвлича вниманието на публиката от проблеми като нищетата, подкупността, унищожаването на сръбските банки, във финасовия сектор, промишлеността и селското стопанство.
- Цитирайки европейски източници, според които Сърбия ще може да встъпи в ЕС не по-рано от 2025 г., Николич заявява, че ?възнамерява да развива отношенията с истинските приятели на Сърбия, сред които ключово място принадлежи на Русия“. Сред тях той споменава КНР, Индия, арабския свят и Латинска Америка. Условието за развитие на такива отношения с ЕС е той да води преговори със Сърбия, а не с частта от нея без Косово.
- Обещава, че след 11 май 2008 г. нито един сърбин няма да бъде обвиняван в Хага, нито предаден на тамошния трибунал.
Позиция към Русия:
- Томислав Николич предлага разполагане на руска военна база в Сърбия, т.е. военно-политическо сътрудничество. Интересен факт, разкрит от Николич, е, че между двата тура на отминалите президентски избори Тадич се намира в Русия, за да се види с Владимир Путин, а днес отказва да ратифицира съглашението за енергийно сътрудничество, подписано по това време
[4]
.
Особено ненавистна за него личност е председателят на предишната Сръбска скупщина
Оливер Дулич
, чието изказване Николич цитира: ?Според изказване на Дулич, което направил при посещение в Нидерландия, сърбите били най-големите престъпници във войната на Балканите“
[5]
.
В случай на възможно създаване на проруско ориентирана коалиция СРП ? ДПС (Демократическата партия на Кощуница) ? СПС (на Милошевич) има сериозни основания да се смята, че ?в страната е възможен опит за прозападен преврат, режисиран от Вашингтон“
[6]
[7]
.
Томислав Николич е автор на 13 книги:
- Ни победа ни пораз
- Све за Косово и Метохи?у
- Отета победа
- Шеше?а за председника
- Кроз меди?ски мрак
- Писмо са адресом
- У кан?ама мрж?е
- Говорио сам
- Скупштински ход по мукама
- Неокомунистички парламент
- Од почетка
- Кад падне влада Милошеви? пада
- Ровови у Народно? скупштини