Тетово

Вижте пояснителната страница за други значения на Тетово .

Тетово
Тетово
? град ?
Знаме
      
Герб
Чифте хамам на Пена
42.0103° с. ш. 20.9714° и. д.
Тетово
Страна Северна Македония
Регион Положки
Община Тетово
Географска област Долни Полог
Площ 261,89 km²
Надм. височина 300 m
Население 63 176 души [1] (5 септември 2021 г.)
Кмет Билял Касами
Пощенски код 1200
Телефонен код +389 044
МПС код TE
Официален сайт tetovo.gov.mk
Тетово в Общомедия

Т?тово (на македонска литературна норма : Тетово ; на албански : Tetove или Tetova , Тетова , на турски : Kalkandelen , Калканделен ) е град в Северозападната част на Северна Македония , пети по големина в страната. Намира се в подножието на Шар планина в Тетовското поле . Градът е център на едноименната община Тетово . Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически албанци . В града се намира Тетовският университет , в който се преподава на албански и македонски литературен език, както и Университетът на Югоизточна Европа .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Документ от Тетовска област със заповед до околийските началници, 22 януари 1916 г.

Етимология [ редактиране | редактиране на кода ]

Тетово е един от старите градове в Македония . Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето , който изчистил мястото на днешния град от змии . Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хт?ти  ? ща , искам , Хт?тово е създадено с основа лично име Хт?то и значение желано дете .

В Османската империя [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на османското владичество се появява и турското име Калканделен . От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на Тетовския пашалък , управляван полусамостоятелно от местна албанска династия. [2]

В 1832 година Христо Чкулка отваря първото училище в града. [3]

Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.

Моминска носия от Тетово от края на XIX век

Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 ? 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Архимандритов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония , с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава. [4] В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. [5] В Тетово в 1882 ? 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски . [6]

Андрей Стоянов , учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за града:

? Тетовскит? българи с? загубили своит? народни хора и своит? свирки. На свадбит? си т? играятъ, като играятъ и т?хнит? съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскит? дайрета... Вс?ко семейство и вс?ки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му ?дига панагия“, или както се още [7] казва ?служи“ праздника. Ср?щу служилит? праздници женит? носятъ по една или н?колко просфори, малко варена пшеница, въ която забод?тъ и палятъ вощена св?щь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнит? кандила. Въ време на вечерната се отчита петохл?бие общо за всичкит? празднующи и се поменуватъ имената на всичкит? живи членове на празднующит? семейства, или еснафи. На излазание изъ църква вс?ки взема по къшей отъ просфорит? и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницит? отиватъ въ вс?ка празднующа к?ща (вс?ки въ енорията си), д?то е приготвена една просфора, а по н?кога и единъ домашенъ хл?бъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанит? н?ща н?колко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хл?бъ, натопява малки късчета отъ т?хъ въ виното и дава на домашнит? и на други, които би се случили тамъ. Остан?лото отъ просфората и домашния хл?бъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнит? повече сутрина, когато още нищо не с? яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на пос?щение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафит? извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време ср?щу служилит? дни тетовци с? слагали трапези и ц?лата нощь с? гощавали приятелит? и роднинит? си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на вс?киго отъ домашнит? си; синовет? правятъ с?щото на вс?ки праздникъ, когото с? служили родителит? имъ.

Тука му е м?стото да напомня за обичаит? на тетовкит? да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на загов?зни (поклади). Тетовкит? хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ вс?кидневнит? просеци толкова много, щото т?зи просеци посл? ц?лъ день повърщатъ и с?д?тъ пияни. [8]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

?

Тетово

Черквата, която беше обща на българите и гъркоманите в Ст. Варошанската махала, отдавна бе изгорена вследствие един пожар. Когато отпосле се почувствува нужда от отделни молебни домове за гъркомани и българи, по взаимна спогодба помежду ни се реши, щото мястото, където бе построена старата черква, да се даде на гъркоманите, а пък долния етаж на училището, намирающе се в двора на черквата, да се предостави на българите за молебен дом, а от горния етаж на същото училище една стая да служи за училище на гъркоманите, а другите стаи за училище на българите. Преди пет години обаче, правителството затвори това училище и повече от 1000 ученика бяха принудени да продължават обучението си в съвсем влажни и тъмни места, където и днес се обучават. Дошлата специално за това анкетна комисия, без да вземе под съображение съразмерността между българи и гъркомани, и оценявайки черквата за 1000 лири, реши гъркоманите да броят на българите 300 лири, като последните заявят, че нямат никаква претенция върху черквата. Ние българите, недоволни от това решение, протестирахме, но на нашите възражения за несправедливостта на това решение, което не отговаря на съразмерността на населението, не се обърна никакво внимание от надлежното място. Ето защо молим от името на всички граждани черквата цяла да се предаде на гъркоманите, а училището да се отвори, и заедно със заобикалящото го четвероъгълно празно място да се предаде на общината ни, като същевременно се предадат нам и всички ни отнети вакъфски места.

От Българската Черковна Община. [9]

Според статистиката на Васил Кънчов (? Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8500 българи християни , 9000 души жители турци , 500 арнаути мохамедани и 1200 цигани . [10] Според Лазар Серафимов в 1900 година Тетово има около 3200 къщи, от които 2150 мохамедански и 1050 български. [11] Населението е 12800 души ? 8900 мохамедани, включително 400 цигани и 1000 арнаути, 3335 българи екзархисти, 15 сърби, преселени от Призрен и 550 сърбомани. [12]

Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия . Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи. [13] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев (? La Macedoine et sa Population Chretienne “) в 1905 година в Тетово има 6688 българи екзархисти, 1720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско. [14]

Революционен комитет [ редактиране | редактиране на кода ]

В 1895 година, по поръка на Гоце Делчев българският учител в града Христо Червенеленков формира и оглавява Тетовския околийски революционен комитет. Освен него в тетовския комитет влизат Владимир Трайчев от Ресен, Никола Панчев от Щип, Драган Ничов от Велес и Симеон Мисов от Тетово. На учредителното събрание участват и няколко граждани от Тетово. Само за два месеца градският комитет достига около 50 членове и разширява мрежата си и по селата. До Илинденско-Преображенското въстание броят на членовете на градския комитет в Тетово е много голям. [15]

Една от най-сложните задачи на тетовската организация е производството и разпространението на тетовските пушки мартинки. Най-истъкнати членове за производството на оръжие са Христо Костов Сичан, Сане Ристовски Гуле, Търпе Костов Алтиколач и други. В куриерската работа са ангажирани и свещеници като поп Диме Саров и жени като Санда Цветановска, Ефка Мичевска, Румена Комитка и други. [16] Важна роля играят учителите Михаил Младенов , Заркадия Дойчиновски и Стойо Тасевски. [17]

През февруари 1905 година членовете на комитета Григор Михайлов, поп Диме Саров, Сане Христов ? Гуле, Христо Костов ? Сичан, Михаил Младенов и Търпе Костов ? Алтиколач арестувани при Тетовската афера и са осъдени на по 101 години и затворени в Куршумли хан , Фезан и Диарбекир . След Младотурската революция в 1908 година живите са амнистирани. [18]

При избухването на Балканската война в 1912 година 72 души от Тетово се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение . [19]

На рода Максевци се приписва иконостасът в тетовската църква ? Св. св. Кирил и Методий “. [20]

В Сърбия [ редактиране | редактиране на кода ]

По време на Балканската война на 30 октомври 1912 година в Тетово влиза Моравската дивизия на сръбската армия. След Междусъюзническата война градът остава в границите на Сърбия , а впоследствие преминава към съставната Социалистическа Северна Македония в рамките на федеративна Югославия .

По време на кризата от 2001 година в независимата Северна Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение . В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната. [21] [22]

Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители. [23]

Църквата ? Света Богородица “ в тетовската Горна махала
Арабати Баба теке
Националност Всичко
македонци 18 555
албанци 28 897
турци 1878
роми 2352
власи 13
сърби 587
бошняци 156
други 477

Футболният клуб на града е Тетекс Тетово .

Тетовци [ редактиране | редактиране на кода ]

Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са революционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров . По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов . Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи , а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. www.citypopulation.de // Посетен на 15 октомври 2023 г.
  2. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии . София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 119. Посетен на 13 февруари 2015.
  3. Серафимовъ, Л. Тетовско и д?йцит? по възражданието му . Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 20.
  4. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 ? 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 ? 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 641.
  7. Цитирано по: Селищев, Афанасий . Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 57.
  8. Цитирано по: Селищев, Афанасий . Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 58.
  9. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  10. К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 210.
  11. Серафимовъ, Л. Тетовско и д?йцит? по възражданието му . Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 10.
  12. Серафимовъ, Л. Тетовско и д?йцит? по възражданието му . Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 16.
  13. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство , 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  14. Brancoff, D. M . La Macedoine et sa Population Chretienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Editeurs, 1905. p. 122 ? 123. (на френски)
  15. Светозареви?, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живее?е на Македонците во Тетово во првата половина на XX век . Скоп?е, Филозофски факултет - Скоп?е. Докторска дисертаци?а, 2013. с. 17.
  16. Светозареви?, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живее?е на Македонците во Тетово во првата половина на XX век . Скоп?е, Филозофски факултет - Скоп?е. Докторска дисертаци?а, 2013. с. 18.
  17. Светозареви?, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живее?е на Македонците во Тетово во првата половина на XX век . Скоп?е, Филозофски факултет - Скоп?е. Докторска дисертаци?а, 2013. с. 19.
  18. Наjзначаjни тетовчани // Таjните на Тетово. Архивиран от оригинала на 2021-12-15. Посетен на 25 март 2014 г.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 883.
  20. Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство ?Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
  21. standartnews.com [ неработеща препратка ]
  22. www.bgnews.bg
  23. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008 , https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 6 септември 2007