Стрихнин
Свойства
Формула	C₂₁H₂₂N₂O₂
Моларна маса	334,168  u [1]
Плътност	1,36 g/cm³ (20 °C)
Точка на топене	268 °C
pK a	8,26
Идентификатори
CAS номер	57-24-9
PubChem	441071
ChemSpider	389877
Номер на ООН	1692
DrugBank	15954
KEGG	C06522
MeSH	D013331
ChEBI	28973
ChEMBL	CHEMBL227934
RTECS	WL2275000
SMILES	C1CN2CC3=CCOC4CC(=O)N5C6C4C3CC2C61C7=CC=CC=C75
InChI	InChI=1S/C21H22N2O2/c24-18-10-16-19-13-9-17-21(6-7-22(17)11-12(13)5-8-25-16)14-3-1-2-4-15(14)23(18)20(19)21/h1-5,13,16-17,19-20H,6-11H2/t13-,16-,17-,19-,20-,21+/m0/s1
InChI ключ	QMGVPVSNSZLJIA-FVWCLLPLSA-N
UNII	H9Y79VD43J
Gmelin	117894
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa) , освен ако не е указано друго.
Стрихнин в Общомедия

Стрихни?н (на латински : Strychninum ) ? C ₂₁ H ₂₂ N ₂ O ₂ е индолов алкалоид , отделен в 1818 г. от Пиер Жозеф Пелтие и Жозеф Биенеме Кавенту , от семената на дървото Strychnos nux-vomica . Стрихнинът е силно токсичен, безцветен, горчив, кристален алкалоид, използван като пестицид , особено за убиване на малки гръбначни животни, като например птици и гризачи . При вдишване, поглъщане или абсорбиране през очите или устата, предизвиква отравяне, което води до мускулни гърчове и в крайна сметка смърт чрез асфиксия ^[2] .

Няма специфична противоотрова за стрихнина, но възстановяване е възможно с ранна медицинска интервенция и лечение. Отравянето изисква агресивно лечение с контролиране на мускулните спазми, интубация при загуба на контрол на дихателните пътища, отстраняване на токсините , интравенозна хидратация и потенциално активни охлаждащи усилия в контекста на хипертермия , както и хемодиализа при бъбречна недостатъчност. Отравянето със стрихнин в наши дни обикновено се дължи на ?улични“ наркотици ( кокаин , хероин ), билкови лекарства и родентициди, съдържащи стрихнин ^[3] .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]