Страбон
(на
гръцки
:
Στρ?βων
) е
древногръцки
и
римски
географ
,
историк
и
пътешественик
. Автор е на ?
География
“ (
гръцки
: Γεογραφικ?), която се състои от 17 книги и е сборник със знания за света по онова време и ?Исторически записки“, които не са оцелели до наши дни.
Роден е през
64 г. пр.н.е.
в
Амазия
(днешна
Турция
), която се намира на 100 км от южния бряг на
Черно море
, на пътя, водещ към
Средиземно море
, в богато гръко-персийско семейство. Там именно са заселват родителите му. По времето на неговото раждане, Амазия става част от
Римската империя
.
Два века преди Исус
Христос
, Амазия е столица на
Понтийското царство
, но около 160 г. пр.н.е. столицата е преместена в
Синопа
и Амазия се превръща в обикновено провинциално градче. Страбон живее при управлението на
Август
и началото от управлението на
Тиберий
. За своя баща Страбон нищо не написва, но подробно разказва за своята майка и връзките ? във висшето общество, както и за нейните роднини. Тя е от знатна фамилия, заселила се в
Кносос
в
Крит
, а предците ? били от близкото обкръжение на царете на Понта, Митридат Евергет и Митридат Евпатор. Колкото до баща му, макар да няма преки сведения за него, някои биографи допускат, че е бил
римлянин
. Името-прозвище Страбон ? ?човекът с присвития поглед“ от гръцки произход, е използвано от римляните и в частност приписвано на бащата на
Помпей Велики
. Как географът се е сдобил с това име, е неизвестно.
Още много млад учи
граматика
и
риторика
при
Аристодем
в
Ниса
в
Кария
. Подготовка по
философия
получава от
перипатетика
Ксенарх
от
Селевкия
. Не съобщава дали е слушал лекциите му там или в
Рим
, където Ксенарх е преподавал. Макар и с по-бегли познания в
астрономията
и
математиката
, запознат е добре с
историята
и митологическата традиция. Предан почитател е на
Омир
и е добър познавач на други велики поети. Силно влияние върху развитието му оказва и школата на
стоиците
на философа
Зенон
, който е живял 2 века преди Страбон.
Страбон живее в продължение на дълги години в
Рим
. Подобно на
Ератостен
работи в
Александрийската библиотека
и се възползва от богатите ? материали. Той пътешества много по цял свят като голяма част от географските му сведения са плод на лични наблюдения. Вижда с очите си някои от чудесата на Древния свят като
Статуята на Зевс Олимпийски
,
храмът на Артемида
в
Ефес
,
Александрийският фар
и
пирамидите в Египет
. По това време
градините на Семирамида
вече не са съществували. На няколко пъти посещава и
Египет
.
Страбон е един от първите
енциклопедисти
, като съчетава в себе си елинистичната образованост и новата римска култура. Той пише на
старогръцки
. Оценен е едва от следващите поколения и е многократно издаван през вековете на
латински
.
Карта на Европа според Страбон
Преди ?
География
“ пише ?
Исторически записки
“, своеобразно продължение на ?
Всеобща история
“ на
Полибий
. Този труд от тридесет и три книги не е съхранен, но е цитиран от
Плутарх
и
Йосиф Флавий
.
?Географията“ на Страбон представлява сборник от знания за тогавашния свят, която написва чак в края на живота си. В нея преди всичко той подчертава философското и практическо значение на географията, като пише, че за да се занимава човек с география, трябва да разполага с многостранни сведения. За разлика от предшествениците си Страбон не само точно описва обитаемата земя, но взима под внимание цялата планета, определя необитаваната ? част, разкрива причините за незаселеността, като поставя и важната задача за усвояването на територията.
Като мнозина други
елини
, Страбон гледа на Омировия епос като на хранилище на цялостното познание. Резервиран е към сведенията у
Херодот
, като не разграничава историите, които ?бащата на историята“ предава само като ?разкази“ от описанията, за които твърди, че произтичат от лични наблюдения. Като цяло отхвърля свидетелствата на марсилеца
Питей
, особено за северните райони на
Европа
и нерядко го нарича лъжец, макар да е сигурно, че този пътешественик е извършил каботажно плаване от Гадейра (днес
Кадис
) в
Испания
до реката, която нарича ?Танаис“, но която вероятно е днес
Елба
. Същевременно нерядко в собствените си описания не разграничава кои неща лично е видял и кои произлизат от чужди описания. Изворите му са предимно гръцки, като отчасти използва описанието на
Цезар
за
Галия
,
Алпите
и
Британия
.
На български
География
е издадена от Център по тракология ?Проф. Александър Фол“ към
БАН
в превод на Валерий Русинов и бележки на Кирил Йорданов
[1]
- Страбон. География. Перевод Г. А. Стратановского. Общ. ред. С. Л. Утченко. М., 1994.
- Страбон. География: в семнадцати кн. М., 2004 (Мировая летопись).
- Страбон. География, книги I?V. Прев. В. Русинов. С., 2006 (Поредица Антични автори към изворите на траките. Т. III).
- За него
- Арский, Ф. Н. Страбон. М., 1974 (Замечательные географы и путешественники).
- Грацианская, Л. И. ?География“ Страбона. Проблемы источниковедения. ? Древнейшие государства на территории СССР. 1986. М., 1988, 6 ? 175.
- Щеглов, Д. А. Страбон против Посидония: полемика о влиянии солнца на климат в F 223 EK. ? ΣΧΟΛΗ, 4.2, 2010, 298 ? 324.
Общомедия
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за