Стоян Калоянов (революционер)

Стоян Калоянов
	Стоян Калоянов
български революционер
Роден	1873 г. Доганхисар , Османска империя
Починал	1954 г. (81 г.) Пловдив , Народна република България

Тази статия е за революционера от ВМОРО . За военния деец вижте Стоян Калоянов (офицер) .

Стоян Георгиев Калоянов е български революционер , деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дедеагачко . ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Стоян Калоянов е роден в тракийското дедеагачко село Доганхисар , тогава в Османската империя , днес в Гърция . В 1898 година емигрира в България и се установява в Пловдив . Тук е привлечен към ВМОРО като е покръстен от Гоце Делчев и Пере Тошев . Двамата му възлагат задача да се върне в Дедагачко и заедно с Георги Маринов да засилят организационната мрежа и да проучат начини за снабдяване с пари. Под прикритието на събирач за едър добитък за угояване пристига в Доган Хисар и обикаля съседните села и град Дедеагач , като влиза в контакт с Маринов и други организационни дейци. Принуден е обаче да се завърне в Пловдив.

На следната 1899 година отново обикаля Дедеагачко, но заподозрян от властите, трябва да бяга отново в Пловдив, където с установя постоянно и се занимав с железарство, като не престава и революционната си дейност. В Пловдив заема важно място сред одринската емиграция. Работи заедно с Нестор Иванов и е постоянен член на настоятелството на Пловдивското македоно-одринско дружество .

В 1907 година Калоянов е инициаторът за образуване на Съюза на одринските братства. По-късно е член на управата на фонд Тракийско дело в Пловдив. Част от широката му кореспонденция с македоно-одрински дейци и други документи са отпечатани в ? Тракийски сборник “, кн. 4, стр. 124 ? 174. ^[2]

В 1943 година е председател на Илинденската организация в анексирания от България Дедеагач. ^[3]

Умира в Пловдив. ^[4]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Караянева, Светла. Денят на Тракия, 26 март // Литературен свят. Посетен на 8 ноември 2015.
↑ Караманджуковъ, Христо Ив . Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 260 ? 261.
↑ Съобщения // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 14.
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив . Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека ?Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 99.

[Караянева-1] Караянева, Светла. Денят на Тракия, 26 март // Литературен свят. Посетен на 8 ноември 2015.

[2] Караманджуковъ, Христо Ив . Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 260 ? 261.

[3] Съобщения // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 14.

[Обзор-4] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив . Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека ?Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 99.

[1]

[2]

[3]

[4]