Стоян Стоянов Заимов
е
български
националреволюционер, апостол на
Априлското въстание
, просветен деец, общественик и
писател
.
Стоян Заимов е роден в село
Рупките
, община Чирпан, област Стара Загора. Според други източници той е роден в село Стоян Заимово, тогава село Карапча, от където произхожда родът Заимови. Баща му Стоян Нинчов - Заимина е от това село. Майка му Кера Балева е от бпизкото село Винарово.
Бащата на Стоян Заимов е убит и ограбен от турски разбойници на връщане от Цариград, където карал животни за продажба. Стоян се ражда три месеца след смъртта на баща си.
Учи в класното училище в град
Стара Загора
(1867 ? 1869), където се запознава с
Васил Левски
. Става член на
Тайния централен български комитет (ТЦБК)
. През следващите две години завършва педагогически курс в град
Пловдив
и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на
Атанас Узунов
при подготовката на
покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо
. Заловен е и осъден на заточение в
Диарбекир
,
Мала Азия
. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в
Румъния
.
На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него
Христо Македонски
,
Филип Тотю
, инициаторът на събитието митрополит
Методий Старозагорски
,
Панайот Хитов
. Детето с шапката вдясно е
Владимир Заимов
Запознава се с
Любен Каравелов
,
Христо Ботев
и други видни представители на българската
емиграция
и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на
Българския революционен централен комитет
му възлага да осъществи плана за подпалване на
Цариград
, за да бъде улеснено замисленото
Старозагорско въстание (1875)
. Пръв помощник му е
Георги Бенковски
. Акцията не е осъществена и се завръща в
Букурещ
.
Участва в основаването на
Гюргевския революционен комитет
, който подготвя
Априлското въстание (1876)
. Определен е за главен апостол на Трети (
Врачански
) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в
България
, но след потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес
Акра
или Ако,
Израел
). Освободен по общата
амнистия
след
Санстефанския мирен договор
(
3 март
1878 г.) и се завръща в
България
.
Стоян Заимов в Москва, 1881 г.
Стоян Заимов
Завършва Педагогическия институт в
Москва
(1882). Отново учителства в различни градове на България ?
Шумен
(1882 ? 1884),
Варна
(1884 ? 1885),
Кюстендил
(1888 ? 1895) и
София
(1898 ? 1901)).
През 1892 г. е избран за председател на комитета ?Цар Освободител Александър ??“, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ?? и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903 ? 1907 г. комитетът изгражда
паметника на цар Освободител
в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла
[1]
.
През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към
Министерството на народното просвещение
. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. ?Училищен преглед“ (1896 ? 1949). Директор на
Народната библиотека
в
София
(1903 ? 1908).
От 1908 г. до смъртта си живее и работи в
Плевен
, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Къщата му днес е превърната в музей ?Стоян и Владимир Заимови“, а недалеч е паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.
[2]
.
Наред със
Захари Стоянов
полага основата на българската модерна
мемоарна
традиция, като през 1884 г. започва да пише ?Миналото“.
Умира в град
Плевен
в 1932 година.
Баща е на генерал-полковник
Владимир Заимов
.
На Стоян Заимов е наречена улица в квартал ?
Лозенец
“ в
София
(
Карта
).
- Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 ? 1877 година, т.1 ? 4 в 4 (1884 ? 1888)
- Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897)
PDF
PDF
- Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
- Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 ? 1877 г. Кн. I-III (1898 ? 1899), второ, преработено и допълнено издание
PDF
- Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)
Нормативен контрол
 | |
|---|
|