от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Божилов Стефанов
(20 септември 1923 ? 1 февруари 2014), известен като
Стефан Божков
, е
български
футболист
и треньор по футбол, с медицинско образование. Една от легендарните фигури в историята на
ЦСКА (София)
.
Божков започва футболната си кариера в кварталния столичен клуб
Спортист (София)
. Прави официалния си дебют точно на 15-ия си рожден ден. На 20 септември 1938 г. е включен в титулярния състав за мач срещу Фортуна (София).
[1]
Отзивите за играта му в пресата са доста критични:
?На този мач за първи път игра Божков на поста ляво крило. Той беше доста страхлив и се показа доста слаб“
, пише вестник ?Спорт“ в статията си за мача. Въпреки неубедителното начало обаче, постепенно Божков се налага като един от основните играчи на Спортист. През
сезон 1945
е в основата на успеха, който постига малкия квартален клуб ? класиране на финала на
Държавното първенство
. Там Спортист губи от
Локомотив (София)
след поражение с 1:3 в първия мач и равенство 1:1 във втория, като той става автор и на двата гола за своя отбор в срещите.
В началото на 1947 г. Божков заминава за
Чехословакия
за да учи медицина в Пилзенския университет и заиграва в местния клуб
СК Кладно
, където е съотборник с
Борислав Футеков
. Бележи попадение още в дебютния си мач срещу
Славия (Прага)
. Остава в Чехословакия близо две години. Там записва 59 мача,
[2]
а през сезон 1946/47 вкарва два гола в чешката Статни лига. През лятото на 1948 г. с него се свързва представител на новоучредения клуб
Септември при ЦДВ
(ЦСКА) за да го покани да се присъедини към отбора.
В началото на септември 1948 г. Божков се завръща в България. Дни по-късно дебютира за ?армейците“ във финала на
Републиканското първенство
за
сезон 1948
срещу
Левски (София)
. Септември при ЦДВ губи първата среща с 1:2, но печели втората с 3:1 и триумфира с титлата. Божков играе за клуба в продължение на 12 години. В този период записва 202 мача в шампионата и бележи 45 гола. Лидер и капитан на големия отбор на ЦСКА от 50-те години на ХХ век. Става 10-кратен шампион на България, както и 3-кратен носител на
националната купа
. Обявен за
Футболист № 1 на България
за 1955 г. Включен е в идеалния отбор на Европа за 1956 г. като подгластник на унгареца Йозеф Божик. През същата година е класиран на 13-о място в анкетата за
Златната топка на ?Франс Футбол“
. Изиграва 7 мача и вкарва 1 гол в
Купата на европейските шампиони
.
[3]
На 24 февруари 1957 г. открива от дузпа резултата в четвъртфинален мач за КЕШ срещу
Цървена звезда
, който е спечелен с 2:1.
[4]
Прекратява състезателната си кариера на 36-годишна възраст в края на 1959 г.
За националния отбор Божков има 53 мача и 4 гола. В 41 от мачовете е бил негов капитан. Дебютира на
8 ноември
1946
г. срещу
Румъния
(2:2). Последната му среща е на
21 декември
1958
г. срещу
ФРГ
(0:3). Бронзов медалист на
Олимпийските игри в Мелбърн
,
Австралия
през
1956
г.
От
1961
до
1963
е помощник-треньор в ЦСКА. От
1966
до
1970
е главен селекционер на
националният отбор по футбол на България
с който през
1968
г. заема второ място на
олимпийският
турнир
в
Мексико
и го класира на финалите на
Световното първенство
в
Мексико
през
1970
г. Ръководи ?А“ националния отбор общо в 34 мача, младежкия в 2 мача и олимпийския ? през
1960
г. През
1974
г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на 30-летието (
1944
?
1974
г.). Бивш треньор на ЦСКА (
1971
?
1974
,
1982
г.) и председател на отбора. Има дългогодишна треньорска практика в
Русия
,
Унгария
,
Италия
и
Германия
. Бил е и вицепрезидент на
БФС
(
1975
г.). Има звания
Заслужил майстор на спорта
(
1953
), Заслужил треньор (
1969
) и Заслужил деятел на физкултурата (
1976
), носител на орден ?9 септември 1944 г.“ ? I степен с мечове (
1983
г.). Има 2 висши образования ?
медицинско
в
Медицински университет - София
и спортно във
ВИФ
? специалност ?Футбол“. Почетен гражданин на
София
и
Кюстендил
. Бил е председател на треньорската комисия в
БФС
. Почива на
1 февруари
2014
г. в София.
