Спелтата
(
Triticum spelta
), в
България
наричана още
шпелта
и
динкел
, e вид древна
пшеница
. Била е основна храна в части на
Близкия изток
и
Европа
от
Бронзовата епоха
до
Средновековието
.
Днес се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на
протеини
от пшеницата, както и голямо количество фибри,
минерали
и
витамини
. Има почти 2 пъти повече
витамин А
и
витамини от група B
,
мазнини
,
фосфор
и
белтъчини
. Съдържа глутен, при това в големи количества, но той е различен от този в обикновената пшеница, както като съотношение на глиадин и глутенин, така и като матрица на протеините, която е по-лесно разтворима във вода и съответно по-лесно усвоима от храносмилателната система
[1]
.
Не приема
торене
(така не може да се увеличава добивът), не поема
тежките метали
, не се излющва ? все причини, които не я правят комерсиална.
Брашното
, получено от спелта, е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат много приятен вкус.
Triticum aestivum subsp. spelta
е вид окултурена пшеница, отглеждана до средата на 20 век, след което напълно е изместена от хлебната пшеница. Вирее на сравнително по-плодородни
почви
. Напоследък е популярна в органичното земеделие, защото може да се отглежда в технология с по-малко добавени торове. Понася се по-добре от хора с хранителни алергии към пшеница, поради по малък на брой алергени.
Генетично възниква (първоначално) преди 9500 години в Близкия изток, като предхожда с малко появата на хлебната пшеница. Някои допускат, че европейската спелта е със самостоятелен произход и е произлязла от хлебната пшеница няколко хилядолетия по-късно.
Спелтата е
хексаплоид
6n;
[2]
Продукти от спелта са: здравословно брашно от покълнали семена, едро смляно брашно както и булгур към хляб, т.нар. паста (пшенични варени кюфтета),
бисквити
,
джин
(Холандия),
бира
(Бавария),
водка
(Полша).
[2]