Сонетът (на италиански : sonetto ; на окситански : sonet ; на латински : sonus ? звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен . Сонетът представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура ^[1] . Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на Шекспир , които са 3 четиристишия и финално двустишие (т.нар. ?сонетен ключ“). Подобна на шекспировата, е структурата на стихотворението ?Унес“ на Елисавета Багряна . ^[2]

За първи път сонетът се появява в Сицилия при двора на Фридрих II , като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета ^[3] . Други известни автори на сонети са Петрарка и Микеланджело . Във Франция автори на сонети са Пиер дьо Ронсар , Бодлер и Стефан Маларме , а в Русия Александър Пушкин (? Евгени Онегин “) и Михаил Лермонтов .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази статия, свързана с литература , все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.