Сокол скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сокол скитник
Природозащитен статут
LC
Незастрашен [1]
Червена книга на България
EN
Застрашен [2]
Класификация
царство: Животни (Animalia)
(без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia)
тип: Хордови (Chordata)
(без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас: Птици (Aves)
разред: Соколоподобни (Falconiformes)
семейство: Соколови (Falconidae)
род: Соколи ( Falco )
вид: Сокол скитник ( F. peregrinus )
Научно наименование
Tunstall, 1771
Разпространение
Сокол скитник в Общомедия
[ редактиране ]

Соколът скитник ( Falco peregrinus ), по-слабо известен с наименованието торхъл , е едър и мощен сокол , срещащ се и по нашите земи. По време на лов соколът скитник е в състояние да достигне скорост от около 320 km/h , което го прави най-бързият представител на животинския свят. [3] [4] Според ? Нешънъл Джиографик “, най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389 km/h . [4] [5]

Физически характеристики [ редактиране | редактиране на кода ]

Дължина на тялото 38 ? 50 cm. Размах на крилете 83 ? 113 cm. Маса 580 ? 1000 гр.

При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм . Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни ? при подвида ? peregrinus “ те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида ? brookei “ са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата ? кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, коремът и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката ? с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.

Ловуване [ редактиране | редактиране на кода ]

Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята ? при пикиране може да развие над 320 km/h, а във филм на National Geographic е измерена скорост от 389 km/h. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин ? ?на игра“ се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се удаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.

Биотоп [ редактиране | редактиране на кода ]

Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа . Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи .

Защитен статус [ редактиране | редактиране на кода ]

Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в ? Червената книга на република България “.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Falco peregrinus (Tunstall, 1771) . // IUCN Red List of Threatened Species . International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България . Сокол скитник . Посетен на 22 март 2012
  3. U.S. Fish and Wildlife Service. All about the Peregrine falcon // 1999. Архивиран от оригинала на 16 април 2008. Посетен на 20 юли 2014.
  4. а б Peregrine falcon recorded going 183 and 242 MPH in dives // VideoSift. Посетен на 20 юли 2014.
  5. Falling with the Falcon // Air & Space Magazine. Посетен на 20 юли 2014. (на английски)

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]