от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соколът скитник
(
Falco peregrinus
), по-слабо известен с наименованието
торхъл
, е едър и мощен
сокол
, срещащ се и по нашите земи. По време на лов соколът скитник е в състояние да достигне скорост от около 320
km/h
, което го прави най-бързият представител на животинския свят.
[3]
[4]
Според ?
Нешънъл Джиографик
“, най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389
km/h
.
[4]
[5]
Дължина на тялото 38 ? 50 cm. Размах на крилете 83 ? 113 cm. Маса 580 ? 1000 гр.
При този вид има възрастов и слабо изразен
полов диморфизъм
. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни ? при подвида ?
peregrinus
“ те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида ?
brookei
“ са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата ? кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, коремът и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката ? с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на
средиземноморския сокол
в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.
Лети бързо и мощно с типичните за
соколите
бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята ? при пикиране може да развие над 320 km/h, а във филм на
National Geographic
е измерена скорост от 389 km/h. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин ? ?на игра“ се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се удаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.
Много разпространен вид, но никъде не многоброен.
Балканите
са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла
Европа
. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до
алпийски
райони. При миграции и зимуване се среща и в други
биотопи
.
Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в ?
Червената книга на република България
“.