Мехмед Соколу ????? ???? ?????
велик везир на Османската империя
Роден	1505  г. Соколовичи (община Соколац) , Османска империя
Починал	11 октомври 1579  г. (74 г.) Цариград , Османска империя
Погребан	Истанбул , Турция
Религия	сунитски ислям
Учил в	Ендерун
Семейство
Съпруга	Есмихан Султан
Мехмед Соколу в Общомедия

Соколлу Мехмед паша или Мехмед паша Соколович (на турски : Sokollu Mehmet Pa?a ; на сръбски : Мехмед-паша Соколови? или Mehmed-pa?a Sokolovi? ) е османски военен и държавник от 16 век .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е с християнското име Байо ^[1] около 1505 година в село Соколовичи близо до град Рудо , Османска империя (днес в Босна и Херцеговина ), в православно семейство от Херцеговина като днес сърби, босненци и хървати спорят какъв е по националност. Известно е, че баща му се казва Димитър. ^[2]

Като дете бъдещият Мехмед паша е изпратен в манастира Милешева като послушник . През 1521 е отведен в Одрин , където е помохамеданчен, приема името Мехмед и в продължение на дълги години служи в еничарския корпус включително в султанския дворец Топкапъ на различни длъжности ? рикабдар (помощник на султана и част от свитата му), чохардар (отговарящ за гардероба на султана), силяхдар (оръженосец), чешнегир-башия (главен дегустатор). ^[3] Участва във военните походи на империята ? през 1526 в битката при Мохач , през 1529 в първата обсада на Виена , а през 1534 в поход в Персия .

От 1543 година заема високи длъжности в Османската империя. През 1546 умира Хайредин Барбароса и Мехмед е назначен за главнокомандващ флота. През 1549 Мехмед паша напуска поста, за да замени като румелийски бейлербей Семиз Али паша, който става втори везир . Като румелийски бейлербей той се проявява при войната за Трансилвания в т.нар. ?Малка война“ в Унгария и обсадата на Егер през 1552. Участва и в похода срещу Грузия през 1552 ? 1553, а през 1554 вече е трети везир в султанския съвет.

През 1562 се жени за дъщерята на Селим ??  ? Есмихан Султан , с което си осигурява владетелското благоразположение и развитие в кариерата. През юни 1565 година е назначен от султан Сюлейман I Великолепни (1520 ? 1566) за велик везир , а при управлението на сина му Селим II (1566 ? 1574) държи в свои ръце управлението на цялата империя, докато султанът се отдава на удоволствията си.

Селим II умира на 12 декември 1574 г. и престола заема неговият син ? султан Мурад III (1574 ? 1595), който също не проявява интерес към държавните дела, но за разлика от баща си няма такова доверие към Соколлу, чието влияние и власт започват да отслабват, въпреки че запазва поста си на велик везир. Благодарение на неговите протекции двама негови близки родственици от рода Соколовичи стават Печки патриарси  ? Макарий Печки и Антоний Печки .

На 11 октомври 1579 година в Цариград великият везир Соколлу е нападнат от дервиш и убит.

Наследство [ редактиране | редактиране на кода ]

Успоредно със своята политика, Мехмед паша остава в историята и с мащабното си строителство. По негова поръчка се строят джамии , медресета , странноприемници, кервансараи , пътища , мостове .

Смята се, че именно Соколлу Мехмед паша убеждава Синан да построи знаменития Вишеградски мост на река Дрина , добил известност с романа на Иво Андрич , награден с Нобелова награда, ? Мостът на Дрина “.

Хипотеза за българския му произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Интересно свидетелство оставя Марин Дринов , който в писмо до Българското книжовно дружество от 1870 г. пише, че при посещението си в Италия му е предложен достъп до частни колекции от ръкописи, в които открива данни за произхода на Мехмед паша, женен за дъщерята на Селим II и съответно сестра на Мурад III, който според тези данни е по народност българин:

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Йосиф Наси
• Синан паша

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]