от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скерцо
(на
италиански
:
Scherzo
? ?шега“) е понятие в музикалното изкуство.
То се отнася за:
- изпълнение на дадено музикално произведение в бързо темпо и с шеговит характер;
- инструментална пиеса в размер 3/4, в бързо
темпо
, с остро подчертана ритмика, ярки контрастни съпоставяния, които най-често са в
сложна триделна форма
(А В А).
През XVII век скерцото е светска вокална или инструментална пиеса с шеговит характер. Италианският композитор
Клаудио Монтеверди
пише
Scherzi musicali
.
Класическият тип на скерцото се установява, когато
Бетовен
го въвежда в сонатно-симфоничния цикъл, във вторите части на нечетните си симфонии. През епохата на
Романтизма
много композитори пишат скерцо не само като части на циклични произведения, но и като самостоятелни такива. Сред най-известните са Четири скерции на
Шопен
за
пиано
. Скерцо като самостоятелно произведение за симфоничен оркестър, в българската класическа музика е писал
Петко Стайнов
.
[1]
- ↑
Музикално терминологичен речник, Четриков, С, съставител, Музика, 1979, С., с.302