한국   대만   중국   일본 
Сирийски език ? Уикипедия Направо към съдържанието

Сирийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сирийски език
???? ??????
Страна Северна Месопотамия и в частност района на Едеса , включително Древна Сирия и Киликия
Регион Левант и Месопотамия
Говорещи изчезнал език
Писменост Сирийска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски
.-Семитски
..-Централносемитски
...-Арамейски
....-Източноарамейски
.....→Сирийски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-3 syc
Сирийски език в Общомедия

Сирийският език , наричан понякога в църковнославянските текстове и известен още като сирски език , е мъртъв книжовен език на част от сега арамейско-говорещите християни от Източното Средиземноморие.

Най-широко разпространение и развитие сирския език придобива от II век, когато е преведена Библията в т.нар. превод на ? Пешита “ (виж Сирски преводи на Библията ), който се превръща в каноничен за Асирийската църква . Той е много близък до някои от арамейските диалекти, и в този смисъл може да се счита, че на онзи етап в развитието си, макар и само като книжовен език, е бил жив език.

От VII век насетне тази антична издънка на древния арамейски език като своеобразен негов диалект, включително и на някогашната територия на Древна Сирия, започва постепенно да се заменя и подменя с арабски. Така в края на IX век сирийският е бил вече мъртъв език, макар някои книжовници в рамките на църквата да го използват и през X и XI век (виж и византийска реконкиста ). Даже в края на XIII век по времето на Кръстоносните държави , на сирийски език са написани доста оригинални произведения.

Сирийският език използва и собствена писмено-графична система ? сирийска азбука .

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Церетели. К. Г. Сирийский язык. ?Наука“, Главная редакция восточной литературы. Москва, 1979.
  • Сергей Владимирович Лёзов Классический сирийский язык // Языки мира: Семитские языки. Аккадский язык. Северозападносемитские языки. Москва, ?Academia“, 2009.
  • Акопян, А. Е. Классический сирийский язык. М., АСТ-Пресс СКД ООО, 2010.

Граматики :

  • Duval R., Traite de grammaire siriaque, Париж , 1881 ;
  • Nestle E., Brevis linguae siriacae grammatica, Карлсруе , 1881;
  • Nestle E., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин , 1888 (в серии ?Porta linguarum orientalium“);
  • Noldecke Th., Kurzgefasste syrische Grammatik, Лайпциг , 1898 ;
  • Brockelmann C., Syrische Grammatik mit Litteratur, Chrestomatie und Glossar, Берлин, 1905 (?Porta linguarum orientalium“), 2-ро издание, Берлин, 1925 ;
  • Gismondi H., Linguae syriacae grammatica et chrestomatia cum glossario, Бейрут , 1900 ;
  • Ungnad A., Syrische Grammatik mit Ubungsbuch, в серии ?Clavis linguarum semiticarum“, 1932 , № 7.

Речници :

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]