от Уикипедия, свободната енциклопедия
В синтаксиса на българския език според състава и граматическата постройка се обособяват два основни вида изречения: просто и сложно.
Българското понятие е
сказуемност
. Това означава, че даден предмет не просто се описва с даден признак, а му се приписва едно отношение с признака във времето.
- В словосъчетанието
голяма къща
признакът
голяма
е приписан на обекта
къща
без отношение към времето. Връзката между думите
голяма
и
къща
не е опосредствана времево. Според международната (латинска) терминология думата
голяма
има атрибутивна (пояснителна) функция.
- В изречението
Къщата е голяма.
признакът
голяма
е приписан на обекта
къща
по отношение към времето: признакът е наличен сега, в настоящия момент. Връзката между думите
голяма
и
къща
е опосредствана времево. Това става чрез спомагателния глагол
е
, който е част от именното сказуемо
е голяма
. Затова тази връзка се нарича още сказуемна. Според международната (латинска) терминология думата
голяма
има предикативна (утвърдителна) функция.
[1]
По-кратко, макар и не толкова точно, може да се каже, че:
? когато една дума е употребена атрибутивно, с нея се описва нещо;
? когато една дума е употребена предикативно, с нея се твърди нещо.
