한국   대만   중국   일본 
Симеоновград ? Уикипедия Направо към съдържанието

Симеоновград

Симеоновград
Изглед от Симеоновград на брега на р. Марица
Изглед от Симеоновград на брега на р. Марица
България
42.0324° с. ш. 25.8345° и. д.
Симеоновград
Област Хасково
42.0324° с. ш. 25.8345° и. д.
Симеоновград
Симеоновград
42.0324° с. ш. 25.8345° и. д.
Симеоновград
Общи данни
Население 7391 души [1] (15 март 2024 г.)
95,8 души/km²
Землище 77,159 km²
Надм. височина 80 m
Пощ. код 6490
Тел. код 03781
МПС код Х
ЕКАТТЕ 47278
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
    ? кмет
Симеоновград
Милена Рангелова
( ГЕРБ ; 2015)
Уебсайт www.simeonovgrad.bg
Симеоновград в Общомедия

Симеоновград е град в Южна България . Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Харманли . Градът е административен център на община Симеоновград . По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 7531 души по настоящ адрес и 8245 души по постоянен адрес. [2]

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Разположен е на двата бряга на река Марица . Над реката има построени три моста (един железопътен и два шосейни), които свързват двете части на града.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

В местността Чавдарова чешма в околностите на града е разкрито селище от късната неолитна епоха, просъществувало до ранното средновековие. Спасителните разкопки през 2014 ? 2015 г. във връзка със строителството на автомагистрала ?Марица“ на площ от около 200 декара въз основа на разкритата керамика доказаха, че неолитното селище се отнася към фазите III и III/IV на културата Караново , т.е. е от 2-рата половина на 6-о хилядолетие пр.н.е. ? 4900 ? 4850 г. пр.н.е. Намерените суб фосилни останки от палеорнитолога Златозар Боев принадлежат на 5 вида, сред които са 2 вида критично застрашени ? малката белочела гъска ( Anser erythropus ) и голямата дропла ( Otis tarda ), 1 вид е застрашен ? белоглавият лешояд ( Gyps fulvus ) и 1 вид е уязвим ? скалният орел Aquila chrysaetos ). Намерени са и останките от 2 домашни форми ? домашна кокошка (от късната античност) и домашна гъска (от ранен неолит). [3]

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция , датираща от късната античност ( 4 век ). Тя се намира на възвишението Асара . Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия , съществувал от 4 век до началото на 13 век . За пръв път името на Констанция се среща в Хронография на Теофан Изповедник , който известява, че крепостта е била разрушена от Атила в 458 г.

? …Той ( Теодосий II ) изпратил войска срещу Атила, който бил разрушил вече Рациария , Ниш , Филипопол , Аркадиопол , Констанция и много други градове.

Хронография [4]

След това събитие крепостта е възстановена с вход от север и днес ясно личат останки от зидове, дебели около три метра. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. В най-високата част на крепостта е разкрита църква от IV век с обособени баптистерий и друго помещение в югоизточния край, вероятно параклис . [5]

Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.

През 812 г. Констанция е завладяна от българите и след мирния договор от 815 г. юридически е уредено присъединяването ? към Първата българска държава. Не е известно кога точно в града е учредена епископска катедра, но в епархийските списъци от 901 г. епископът на Констанция е подчинен на митрополита на Филипопол в диоцеза Тракия.

През 1153 г. ал Идриси отбелязва, че:

? ...град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета. Между град Фаруи в югозападна посока до град Константия има 40 мили.

Името на Констанция се споменава многократно във връзка с Третия кръстоносен поход от 1189/1190 г. В града е резидирал самият император Фридрих I Барбароса . На 19 ноември 1189 той пристига за няколко дни в Констанция и според летописеца намира всичко необходимо за отбраната и стопанството. Средновековният град-крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян .

Имената на града [ редактиране | редактиране на кода ]

Име Обяснение
Констанция от 4 век пр. Хр. до 1202 г. (антично име)
Търново-Сеймен от 1872 г. до 1929 г.
Симеоновград от 1929 г. до 1946 г.
Марица от 1946 г. до 1981 г.
Симеоновград сегашно име от 1981 година

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1934 6118
1946 7014
1956 7155
1965 8534
1975 8674
1985 8702
1992 8294
2001 7790
2011 6712
2021 6027

Етнически състав [ редактиране | редактиране на кода ]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : [6]

Численост Дял (в %)
Общо 6 712 100,00
Българи 4 651 69,29
Турци 49 0,73
Цигани 1 392 20,73
Други 12 0,17
Не се самоопределят 37 0,55
Не отговорили 571 8,50

Религии [ редактиране | редактиране на кода ]

По-голямата част от населението са православни християни. В Симеоновград има две църкви. Църквата ?Св. Богородица“ /1827 г./ се намира в кв. Злати дол, а храмът ?Св. Николай Чудотворец“ /1888 г./ се намира в центъра на града.

Транспорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Симеоновград е един от първите градове в България с ЖП Гара. Построените от Барон М.Хирш (между 1870 и 1875) железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград ? Белово, открита на 18 ? 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) ? Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Т.е. Симеоновград (или Търново Сеймен, както се е наричал по онова време) е първата разпределителна гара в България.

Културни и природни забележителности [ редактиране | редактиране на кода ]

Музеи [ редактиране | редактиране на кода ]

Музей на тракийското изкуство [ редактиране | редактиране на кода ]

На 11 км от Симеоновград в посока Хасково се намира село Александрово. Там на 15 май 2009 г., в присъстивето на Техни Височества Акишино ? принцът и принцесата на Япония , президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално е открит Музеен център ?Тракийско изкуство в Източните Родопи“. Той е изграден с финансова помощ от Япония , възлизаща на близо 3 млн. щатски долара. [7]

Новопостроеният Музеен център ?Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с разгърната застроена площ от 833.4 m².

Едната част от сградата с площ от 355 m² е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.

Експозицията дава информация за тракийската гробница ? история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха (VI ? I в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.

В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:

  • Информационен модул ? постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.
  • Изложбен модул от движими паметници на културата ? в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.

Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 ? 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено златно съкровище в света.

В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.

  • Туристическо ? информационен модул ? чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.

Останалата част на Музеен център ?Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.

Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.

Община Хасково влага близо 500 хил.лв. за изграждане на техническата инфраструктура към Музея ? проектиране подготовка на строителната площадка, осигуряване на електро- и водопровод, изграждане на довеждащ път с улично осветление и паркинг.

Цената за посещение на Музеен център ?Тракийско изкуство в Източните Родопи“ в Александрово е 4 лева на човек за възрастни. Пенсионери и учащи ще плащат по 2 лева. За деца до 7 години входът е безплатен. Цената за изнасяне на беседа от екскурзовод е 6 лева. Работното време на комплекса е от 9 до 17 часа, всеки ден без понеделник.

Оригиналът на Александровската гробница [ редактиране | редактиране на кода ]

На 17 декември 2000 г. в могилата ?Рошавата чука“ край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от IV век пр. Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.

Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ? е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите открити съоръжения от този тип. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.

Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения ? правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.

Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.

Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост в България и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки.

Образование и култура [ редактиране | редактиране на кода ]

На територията на града функционират:

  • Три училища:
    • СУ ?Св. Климент Охридски“,
    • ОУ ?Иван Вазов“,
    • НУ ?Отец Паисий“.
  • Две целодневни градини:
    • ЦДГ ?Зорница“ с разкрит филиал в с. Тянево ,
    • ЦДГ ?Детство“,
  • Една детска ясла: ?Пролет“,
  • Две читалища:

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Тодор Славов Недков /1898 - 1958/ е известен поет, писател и публицист, роден на 28 ноември 1898 г в Търново ? Сеймен. Като ученик публикува в Старозагорските ?Ранни цветя“ и ?Хризантеми“. Той е син на народния учител Слави Недков, учителствал в Търново-Сеймен и Стара Загора ? общо 40 години и известен в Стара Загора читалищен деец. Заедно с Гео Милев са били в литературния кръжок около списание ?Хризантеми“. В периода 1919 ? 1923 г. е гл. Редактор на списание ?Голгота“. В един от фейлетоните си, иронизирайки литературната слава на Стара Загора той пръв я нарича ?Градът на поетите“. След преврата през 1923 г. е привлечен в София като сътрудник на земеделскя официоз ?Народно знаме“ и става член на БЗНС до края на живота си. По това време се запознава и се сприятелява с поета Сергей Румянцев. Недков е автор на предговора и главен редактор на единствената стихосбирка ?Селски бодили“, която Румянцев издава приживе / конфискувана веднага от полицията/. Той е един от малкото, които се спасяват след априлските събития 1925 г. След 9 септември 1944 г. е секретар на министъра на транспорта. През живота си е написал 10 книги, най-известната от които е ?Сергей Румянцев ? живот, творчество и смърт“ /1945 г./.

Редовни събития [ редактиране | редактиране на кода ]

Празникът на града е на 6 декември ? Никулден .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Boev, Z. 2017. Late Neolithic and Late Antiquity avian finds of Chavdarova Cheshma (Simeonovgrad, Haskovo Region). ? ZooNotes 111: 1 ? 3 (2017) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313 ? 9916
  4. Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (?V ? Х??? В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА , архив на оригинала от 21 декември 2018 , https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf , посетен на 23 декември 2018  
  5. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация ?Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4 . с. 59.
  6. ?Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
  7. Музей на тракийското изкуство

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]