Сергей Булгаков

Сергей Булгаков
	Сергей Булгаков
руски философ
Роден	16 юни 1871 г. ( стар стил ) Ливни , Русия
Починал	13 юли 1944 г. (73 г.) Париж , Германска окупация на Франция
Погребан	Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Религия	православие
Националност	Русия ; Франция
Учил в	Юридически факултет на Московския държавен университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Интереси	Теология
Идеи	Софиология
Повлиян	Николай Бердяев , Владимир Соловьов , Лев Шестов
	Сергей Булгаков в Общомедия

Сергей Николаевич Булгаков е изтъкнат руски - френски философ , богослов и икономист , един от представителите на руския философско-религиозен ренесанс от началото на XX век наред с Владимир Соловьов , Николай Бердяев , Павел Флоренски , Лев Карсавин , Семьон Франк и други.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 16 юни 1871 година ( стар стил ) в Ливни , Русия. Детството си прекарва из родните си места в Орловска област на Русия, където в Орел завършва духовна семинария . Магистърска степен получава в Юридическия факултет на Московския университет и през 1901 г. е избран за редовен професор в Киевския политехнически институт . През 1906 година се завръща в Москва като частен доцент в Московския университет. Избран е за депутат в Държавната дума , където обаче не играе съществена роля.

След Октомврийската революция през 1918 година приема свещенически сан. Комунистическият режим принуждава Булгаков да емигрира и след кратък престой в Истанбул и Прага , през 1925 година той се заселва трайно във Франция и през 1925 госина вече е професор в Православния руски богословски институт в Париж , който се намира под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница .

Умира на 13 юли 1944 година в Париж на 73-годишна възраст.

Развитие на философските възгледи [ редактиране | редактиране на кода ]

Още като ученик в семинарията Булгаков преживява религиозна криза и започва да се увлича от марксизма и по специално в частта му, засягаща политическата икономия . В пространната си дисертация ?Капитализмът и земеделието“, той защитава универсалността на марксическите стопански закони. Постепенно обаче започва да възприема това учение като несъстоятелно и под въздействието на религиозни мислители като Владимир Соловьов , Фьодор Достоевски и Лев Толстой , както и при анализа на гносеологията на Имануел Кант , се връща към религиозния светоглед. В произведението си ?Християнският социализъм“ (1903) все още се опитва да съгласува двете идеологически концепции ? религиозната и марксическата, но скоро изоставя този подход и окончателно се завръща към религиозното мислене. В ?Двата града“ (1911) той вече открито се противопоставя на марксическия материализъм . Моралните и интелектуалните етапи, които е преминал по този път, описва в сборника ?От марксизъм към идеализъм“ (1904).

Централно място в зрелите възгледи на Булгаков заема софиологията , която разработва в многообразните ? аспекти ? от икономическите теории до мистическите и съзерцателни умозрения. Булгаков възприема София като ?идеална основа на света“, ?световна душа“, ?нетварен вечен образ“. Онтологичното единство на света се съдържа в метафизически непрекъснатото му изпълване със София. Сам по себе си светът е вторичен и не е тъждествен с Бога , но при все това притежава собствена божественост, която е тварната София. Човек е също така осъществяване на София, както и всеки друг феномен ? обществото , икономиката , историята . Софиологическите възгледи на Булгаков са вече окончателно оформени в ?Светлина невечерна“ (1917), развиват се в по-късните му произведения ?Ипостас и ипостасност“ (1925), ?Неизгарящата къпина“ (1927), ?Глави за троичността“ (1928). Окончателната им разработка е в трилогията, наричана още условно ?София ? Премъдрост Божия“, съдържаща произведенията ?Агнец Божий“ (1933 г.), ?Утешителят“ (1936) ?Невестата на Агнеца“ (1945).

Софиологическото учение на Булгаков е осъдено през 1935 година от Московската патриаршия , но възникналият ?спор за София“ и до днес не е намерил окончателно решение в богословските среди.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Карл Маркс като религиозен тип. Пловдив, 1909
Принципите на християнската етика и политическата икономия. Пловдив, 1909
Първото християнство и най-новият социализъм. София, 1910
За особеното религиозно призвание на нашето време. In: Нова ераб 1924. N. 1, 6 ? 13
Поседуjе ли православлье спольашньи ауторитет догматске непогрешивости? In: Хришħански живот, 1925. N. 4, 149 ? 162
Евхаристическият догмат. In: Народен страж, 1931. N. 3, 9 ? 11; N. 4, 8 ? 11; N. 6, 11 ? 13; N. 8, 10 ? 11; N. 9, 8 ? 10; N. 15, 8 ? 10; N. 16, 7 ? 8; N. 17, 9 ? 11
(Fragment) Православлье и држава. In: Светосавлье, 1933. N. 1, 29 ? 36
(Fragment) Православлье и економски живот. In: Светосавлье, 1933. N. 2, 57 ? 65
Творческият лик на църквата. In: Народен страж, 1933. N. 3, 9 ? 10
Власт над светом. In: Хришħанска мисао, 1934. N. 7/8, 104 ? 106
Црква и култура. In: Хришħанска мисао, 1935. N. 7/8, 17 ? 20; in: Теоложки погледи, 1977. N. 4, 197 ? 203
Хришħанство и социjално питанье. In: Православна мисао, 1959. N. 1, 61 ? 75
Разговор имеħ у Бога и човека. In: Православна мисао, 1967. N. 1/2, 47 ? 68

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сергей Николаевич Булгаков .

На руски език

На английски език