Сенгоку
(на
японски
:
??時代
? букв. ?Период на воюващите държави“) е период от
японската история
, характеризиращ се с безспирна
гражданска война
, обществени размирици и политически интриги и обхващащ периода от 1467 до 1573 г.
Периодът настъпва с избухването на
Ониновата война
през 1467 г., вследствие на която рухва
феодалната
система в Япония под управлението на
шогуната Муромачи
.
[1]
Различни
самурайски
военачалници и кланове се борят за контрол над Япония в образувалия се вакуум на власт, докато групите
ико-ики
се надигат в борба срещу самурайското управление. Пристигането на европейците в Япония през 1543 г. въвежда
аркебуза
в местното военно дело и Япония слага край на статута си на васална държава на Китай през 1549 г.
След Ониновата война властта на независимите местни вождове значително се увеличава, а в много случаи заместниците на заможните домове узурпират началниците си, поданиците свалят от власт господарите си, а второстепенните фамилии завземат властта то главните фамилии. Появяват се нов вид владелци ?
даймьо
. Те, обаче, се намират в постоянна война помежду си. Поради тази причина, до първата половина на 16 век даймьо от различните провинции натрупват силни армии. Към този момент те са на практика независими и контролират земеделските селски райони. Някои от тях издават свои собствени административни закони. Въпреки това, те въвеждат много подобрение в земеделието, за да увеличат продукцията си. Около замъците на даймьо се образуват градски центрове. Самите дворци също променят функцията си от защитна на административна. Търговията и градовете бележат рязко развитие.
[1]
Докато сражаващите се даймьо завладяват нови територии, никой император или шогун не успява да овладее положението в страната. Японските мародери, сътрудничещи си с китайските пирати, отново се активизират. Докато попиват традиционната култура на гражданската аристокрация, военните кланове въвеждат и континенталната култура на китайските династии в Япония. Церемониите по пиене на чай от династията
Сун
се разпространяват сред военната класа. Местните даймьо развиват културата във владенията си, целейки да повишат достойнството си като господари, като строят храмове в градовете и наемат занаятчии и учени. Така, макар периодът да е разкъсван от войни, той придава на Япония някои от най-отличителните ? културни институции.
[1]
Ода Нобунага
разпуска шогуната Муромачи през 1573 г. и започва война за политическо обединение чрез сила, но е предаден от хората си и е убит през 1583 г. Наследникът му,
Тойотоми Хидейоши
, завършва кампанията му за обединение на Япония и консолидира властта си чрез многобройни влиятелни реформи. Хидейоши предприема нахлуване в
Корея
през 1592 г., но в крайна сметка се проваля и уронва престижа си преди да умре през 1598 г.
Токугава Иеясу
измества от трона младия син и наследник на Хидейоши,
Тойотоми Хидейори
, след
битката при Секигахара
през 1600 г. и възстановява феодалната система под управлението на
шогуната Токугава
. Периодът Сенгоку приключва, когато лоялистите на Тойотоми са победени след
обсада на Осака
през 1615 г.
[2]
[3]
Периодът Сенгоку е наречен от японските историци по подобие на иначе нямащия връзка с него
период на воюващите държави
в Китай.
[4]