Шаблон:Исторически региони в Трансилвания
Секейската земя
, също
Секейския край
, (
руни
:
; на
унгарски
:
Szekelyfold
; на
румънски
:
?inutul Secuiesc
) е форма на местна административна самоорганизация на
секеите
в
Румъния
и по-точно в
Трансилвания
.
Датира от 5 септември 2009 г. и обхваща по-голяма част от територията на окръзите
Ковасна
,
Харгита
и
Муреш
, в които по-голяма част от населението са секеи
[1]
.
Територията на Секей е част от
Аварския хаганат
през
средновековието
. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области
Хайду-Бихар
и
Бихор
.
Още от средновековието секеите са известни като смели воини, играещи важна роля в унгарската армия.
Етногенезисът
им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. Секейската земя се радва на значителна, но променлива автономия, първо като част от
Кралство Унгария
, после като част от
Княжество Трансилвания
. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на
Съюза на трите нации
те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки
католици
, напълно подчиняват под своя власт румънското
православно
мнозинство, което през 18 ? 20 век се противопоставя на процеса на
маджаризация
.
На 9 януари 1919 г. е направен опит в
Одорхею Секуйеск
за създаване на Секейска република, който се оказва неуспешен.
[2]
След
Трианонския договор
от 1920 г. Трансилвания преминава от Унгария в състава на Румъния. От 1920-те години нататък ареалът на секеите и
чангошите
е напълно обграден от територията на разселване на румънския народ, който оказва мощен
асимилативен
натиск. През
Втората световна война
Вторият виенски арбитраж
с участието на Германия и Италия връща
северната част
на Трансилвания на Унгария през 1940 г., но след войната тези решения не са признати юридически и довоенните граници на Румъния са възстановени.
След 1930 г. румънските власти започват румънизация на унгарското население в Секейската земя.
[3]
По това време започва променянето на имената на места и улици на румънски такива.
[4]
В периода 1952 ? 1968 г. в състава на социалистическа Румъния съществува
Унгарска автономна област
. При
Чаушеску
, който провежда репресивна политика по отношение на националните малцинства, автономната област е премахната в хода на административна реформа.
Според преброяването от 2011 г., 609 033 унгарци (56,8%) живеят в окръзите
Ковасна
,
Харгита
и
Муреш
(от 1 071 890 души общо). В Муреш румънците са мнозинство (52,6%), докато в другите два окръга унгарците са мнозинство (71,6% в Ковасна и 82,9% в Харгита).
[5]
Преброяването от 2011 г., съпоставено с данните от преброяването от 2002 г., показва, че румънците в Секейската земя намаляват (основно поради миграция).
[6]
Търгу Муреш
е дом на най-голямата унгарска общност в Румъния (57 532 души към 2011 г.), но самият град е с румънско мнозинство (66 943 от 127 849 души).
[7]
-
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 1992 г., показваща райони с унгарско мнозинство.
-
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 2002 г., показваща райони с унгарско мнозинство.
-
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 2011 г., показваща райони с унгарско мнозинство.
- ↑
Демсоюз венгров Румынии создал административный совет Секейского края ? ИА REGNUM
- ↑
BELA KOPECZI, HISTORY OF TRANSYLVANIA, Volume III. From 1830 to 1919, Atlantic Research and Publications, Inc., 2001 ? 2002, с. 784
- ↑
Sandor Biro, The Nationalities Problem in Transylvania, 1867 ? 1940: A Social History of the Romanian Minority Under Hungarian Rule, 1867 ? 1918 and of the Hungarian Minority Under Romanian Rule, 1918 ? 1940, Social Science Monographs, 1992, с. 486.
- ↑
Michael Mandelbaum, The New European Diasporas: National Minorities and Conflict in Eastern Europe, Council on Foreign Relations Press, 2000, с. 33
- ↑
Tab8. Popula?ia stabil? dup? etnie ? jude?e, municipii, ora?e, comune. Rezultatele recens?mantului din 2011
- ↑
Horvath Istvan, Tonk Marton,
Minority politics within the Europe of regions
, Editura ISPMN, 2014, с. 205
- ↑
COMUNICAT DE PRES? 24 august 2012 privind rezultatele preliminare ale Recens?mantului Popula?iei ?i al Locuin?elor ? 2011 in jude?ul Mure? (PDF)
// National Institute of Statistics (Romania), 24 август 2012. с. 14. Архивиран от
оригинала
на 2015-04-16. Посетен на 4 април 2015.
(на румънски)
Нормативен контрол
| |
---|
|