한국   대만   중국   일본 
Сегед ? Уикипедия Направо към съдържанието

Сегед

Сегед
Szeged
? град ?
Знаме
      
Герб
46.25° с. ш. 20.1667° и. д.
Сегед
Страна Унгария
Област Чонград
Площ 280,84 km²
Надм. височина 75 m
Население 160 766 души (2019)
572 души/km²
Основаване преди 1183 г.
Първо споменаване 1183 г.
Пощенски код 6700
Телефонен код (+36)62
Официален сайт szeged.hu
Сегед в Общомедия

Сегед (на унгарски : Szeged ) е град в Южна Унгария , административен център на област Чонград . С население от 160 766 души (2019), градът заема третото място по големина в страната. Отстои на 162 км от столицата Будапеща.

С население около 161 000 души (2014) той е четвърти по големина в страната след Будапеща , Дебрецен и Мишколц .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Разположен е на река Тиса , южно от вливането в нея на р. Муреш .

В близост до Сегед преминава главната шосейна магистрала E75 , свързваща Западна и Централна Европа с Балканския полуостров и Близкия изток . Сегед има стратегическо местоположение, тъй като се намира еднакво близо както до сръбската, така и до румънската граница.

Климатът на Сегед е умерено континентален, със студени зими , горещи лета и сравнително малко дъждове .

  Сегед 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 1,7 5,1 11,2 17,1 22,3 25,3 27,4 27,0 23,4 17,6 9,5 3,8
Средни температури (°C) ?1,8 0,9 5,6 11,1 16,2 19,2 20,8 20,2 16,5 11,0 5,1 0,6
Средни минимални температури (°C) ?4,8 ?2,5 0,9 5,5 10,3 13,4 14,4 13,9 10,4 5,6 1,7 ?2,1
Средни месечни валежи ( mm ) 29 25 29 41 51 72 50 57 34 26 41 40
Източник: Hong Kong Observatory [1]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Сегед и районът около него са населявани от древни времена. Най-старото запазено известие за града под името ? Партискум “ е от Птолемей през II век сл. Хр. Названието Сегед се появява за пръв път през 1183 г., в документ от крал Бела III .

Най-старата запазена сграда в града е кулата ?Дьомьотьор“ , разположена на централния площад в града пред катедралата ?Пресвета Богородица“ (още Оброчната църква) и в съседство с Националния пантеон на героите на Унгария.

По време на монголското нашествие градчето е разрушено от тях, а жителите му избягват в близките блата. Не след дълго се завръщат и възстановяват града. През 14 в. при управлението на крал Лайош I Велики , Сегед става най-значимият град в Южна Унгария, с приближаването на османските войски стратегическата му важност продължава да нараства. При крал Сигизмунд Люксембургски градът разполага с крепостни стени. През 1498 г. получава и статут на независим имперски град .

На 28 септември 1526 г. османците достигат до града и го плячкосват, но успяват да го овладеят едва през 1543 г., като го превръщат в административен център в завладяна Унгария. Главен град е на санджак първо в Будимския пашалък (1543?1596), след това и в Егерския пашалък . Сегед е освободен от османско владичество на 23 октомври 1686 г. и отново получава статут на независим имперски град през 1715 г. От 1719 г. градът има и собствен герб (използван и до днес) даден му от Карл VI , император на Свещената Римска империя .

Сегед е известен като дом на червения пипер (паприката). Червеният пипер се появява в Унгария през втората половина на 16 в. първоначално като декоративно растение. Около 100 години по-късно растението започва да се отглежда и като подправка . [2]

Дворецът ?Рейок“

Жителите на Сегед вземат дейно участие и изиграват важна роля в Унгарската революция от 1848-1849. Лайош Кошут произнася прочутата си реч тук. Сегед е и последното седалище на революционното правителство през юли 1849 г. Следват тежки дни за града и първенците му, които са наказани от управляващите Хабсбурги , но скоро отново започва период на разцвет, железопътна линия достига до града (1854 г.), издигнати са нови производствени мощности, развива се търговията.

Днешният облик на старата част на Сегед с красивите здания и широките улици се дължат главно на широкото обновяване на града след голямото наводнение през 1879 г., което помита огромната част от града (само 265 от 5723 домакинства остават незасегнати, а 165 души намират смъртта). Император Франц Йосиф посещава града и обещава, че ?Сегед ще бъде по-красив, отколкото обикновено е“ и още на следващата година градът е обновен.

След Първата световна война Унгария губи голяма част от южните си територии разпределени между Румъния и Сърбия , така Сегед се оказва изключително близо до новата граница , което въздейства негативно върху значимостта на града. Коложварският университет (Коложвар е унгарското име на днешния град Клуж-Напока , Румъния) е преместен в Сегед през 1921 г. като Сегедски университет . През 1923 г. Сегед става и епископско седалище, преместено тук от Темесвар (днес град Тимишоара , Румъния). За кратко е овладян от Румънската армия по време на унгарско-румънската война от 1919 г.

Сегед претърпява тежки загуби през Втората световна война, 6000 жители на града са убити, еврейското население е затворено в гета , а после и изпратено в смъртни лагери , Съветската армия отвоюва града през 1944 г. През комунистическата ера градът става център на лека и хранително-вкусова промишленост . През 1965 г. е открит петрол в околностите, които в определен момент успяват да задоволят до 67% петролните нужди на цяла Унгария.

През 1962 г. Сегед става административен център на областта Чонград. Градът се разраства добре, построени са нови жилищни райони, а някои близки села са присъединени.

Пощеска картичка с изглед от Сегед през 1910 г.

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

Днес Сегед е важен университетски град и харесвана туристическа дестинация.

В града функционира големият мултидисиплинарен Сегедски университет ( Szegedi Tudomanyegyetem ).

Празникът на града се празнува ежегодно на 7 август.

Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в града
Починали в града
Свързани с града
  • Бела Керекярто (1898-1946), математик, преподава в университета през 1935-1938 година

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Climatological Normals of Szeged // Hong Kong SAR Government. Архивиран от оригинала на 2019-10-23. Посетен на 6 януари 2011.
  2. Паприка , архив на оригинала от 29 септември 2007 , https://web.archive.org/web/20070929083939/http://vickery.tv/acatalog/Paprika.html , посетен на 27 февруари 2011