Сегашното време е глаголно време , изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент). Няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент. ^[1]

Сегашното време изразява също общи истини (валидни винаги); обичайно повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в момента на говорене. В определени случаи то може да се употребява вместо минало и бъдеще време.

Образуване [ редактиране | редактиране на кода ]

В българския език има три глаголни спрежения. Те се различават по завършека на глаголната основа, който личи най-ясно в 3 л. ед.ч. сег.вр.: тогава глаголът няма окончание, така че тази форма съвпада с глаголната основа.

• Ако глаголната основа завършва на -е ,
  то глаголът е от първо спрежение.
• Ако глаголната основа завършва на -и ,
  то глаголът е от второ спрежение.
• Ако глаголната основа завършва на -а или -я ,
  то глаголът е от трето спрежение.

Формите на глагол в сегашно време се получават, като се добавят към основата следните окончания за лице и число:

Бележки по таблицата:

• Глаголите от III спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -м , а в 1 л. мн.ч. ? на -ме .
  Пример: аз отваря м ? ние отваря ме .
• Глаголите от I и II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -а/-я , а в 1 л. мн.ч. ? на -м .
  Примери:
  аз чет а ? ние чете м ;
  аз бро я ? ние брои м .
  В западните български говори е широко прието окончанието -ме за всички спрежения в 1 л. мн.ч. ( чете ме , лети ме ). Тези форми не се приемат в българския книжовен език (допускат се само в поезията поради метрически съображения). ^[1]
• Глаголите от II спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на -я , независимо дали пред основната гласна стои съгласна, или друга гласна.
  Примери:
  той лет и ? аз лет я ;
  той бро и ? аз бро я ;
  той та и ? аз та я .
  Единственото изключение е случаят, когато пред основната гласна стои шушкав звук ( ж , ш , ч или дж ): тези звукове са винаги твърди в българския книжовен език, затова окончанието в 1 л. ед.ч. е -а .
  Примери:
  той леж и ? аз леж а ;
  той греш и ? аз греш а ;
  той мълч и ? аз мълч а .
• Глаголите от I спрежение завършват в 1 л. ед.ч. на ?a , когато пред основната гласна стои съгласна; в противен случай окончанието е -я (добавянето на звука [й] към окончанието се нарича йотация ).
  Примери: чет а , сек а ; но игра я , миле я .
  Обаче глаголите от III разред на I спрежение завършват на мека съгласна + я .
  Примери: кап я , къп я , сип я .
• Глаголите от III спрежение имат окончание -т в 3 л. мн.ч.
• Глаголите от I и II спрежение имат окончание -ат или -ят в 3 л. мн.ч. Предпоследната буква ( а или я ) е същата като окончанието за 1 л. ед.ч.
• При глаголите от I и II спрежение основната гласна изпада в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч.
  Пример: той чет е ? те чет ат , не: те чет е ат .
  Това явление може да създаде впечатлението, че основната гласна е част от окончанието, което не е така. ^[1]

С формообразуването на глаголите в сегашно време са свързани някои исторически звукови закони. Много отдавна не е било възможно изговарянето на к , г (и х ) пред е и и . В тези позиции при глаголите от I спрежение в сегашно време:

• к преминава в ч ;
• г преминава в ж .

Примери: се к а ? се ч е ; мо г а ? мо ж еш .

При спрягане на глагол в сегашно време ударението не се мести.
Последната сричка на глагол от III спрежение не може да е ударена.

Описаните закономерности се илюстрират от следните примери:

Окончанията -а(т) и -я(т) за 1 л. ед.ч. и за 3 л. мн.ч. на глаголите от I и II спрежение се изговарят съответно като [ъ(т)] , [йъ(т)] и [ ' ъ(т)] . Поради редукцията на неударените гласни явлението е ясно забележимо само под ударение.
Примери:
а?з чет а? [а?с чет ъ? ] ? т? чет а? т [т? чет ъ? т];
а?з кро я? [а?с кро йъ? ] ? т? кро я? т [т? кро йъ? т].
а?з лет я? [а?с лет 'ъ? ] ? т? лет я? т [т? лет 'ъ? т].

Това правило важи само в сегашно време;
то не важи за глаголите в минало време.
Пример:
? сегашно време, 1 л. ед.ч.: а?з летя? [а?с лет 'ъ? ];
? минало свършено време , 3 л. ед.ч.: то?й летя? [то?й лет 'а? ].

Изключения:

1. Глаголът зна?я е от I спрежение и се спряга като глагола игра?я :
   зна?я , зна?еш , зна?е , зна?ем , зна?ете , зна?ят .
   Но той има и дублетна форма за 1 л. ед.ч.: знам с окончание -м , което не е характерно за I спрежение.
2. Глаголът ям е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е яда? (обаче няма такава форма):
   ям , яд?ш , яд? , яд?м , яд?те , яда?т .
3. Глаголът дам е от I спрежение и се спряга така, сякаш основната му форма е дада? (обаче няма такава форма):
   дам , дад?ш , дад? , дад?м , дад?те , дада?т .

Употреба [ редактиране | редактиране на кода ]

Основната употреба на сегашното време е за обозначаване на действия, протичащи във или около момента на говорене. Тук спадат:

• Действия или състояния в самия момент на говорене:
  В момента Петър играе футбол.
• Продължителни действия или състояния около момента на говорене:
  Все още живея под наем.
• Повтарящи се действия или състояния около момента на говорене, дори да не са налични точно в този момент:
  Тези дни кашлям доста. (Говорещият може да не кашля точно в момента на говорене.)
• Постоянни истини, вкл. научни закони:
  Небето е синьо.
  Младостта е по-хубава от старостта.
  Две и две прави четири.
  Енергията не се създава и не се унищожава .
  На морското равнище водата кипи при 100 градуса по Целзий.
• Пословици и поговорки (могат да се отнесат към постоянните истини):
  Дървото се превива, докато е младо.

Сегашното време има и преносна употреба:

• Вместо бъдеще време ? за сигурни (например запланувани) събития:
  Утре постъпвам в болница.
• Вместо минало или бъдеще време ? за създаване на ярка картина (все едно че събитията се разиграват пред очите на събеседниците) може да се употребят няколко последователни глагола в сегашно време в рамките на по-голям текст, чието основно време е минало или бъдеще:
  Разказах за затрудненията си и моят приятел веднага ми предложи помощ.
  Ставам, стискам му ръката цели пет минути и горещо му благодаря!
• Вместо минало време ? за създаване на цялостен разказ (това е т.нар. сегашно историческо време ):
  Априлското въстание избухва през 1876 година.
  Това глаголно време се използва и в енциклопедиите, вкл. в Уикипедия .
• Вместо минало или бъдеще време ? след глагол за умствена или сетивна дейност:
  Мислех, че не разбираш . Ще мисля, че не разбираш .
  Еднакво правилни са изреченията
  Видях го, че идва . и Видях го, че идваше .
  В тези случаи езиковата практика дава предпочитание на изразите със сегашно време. ^[1]

Сегашното време на глаголите от несвършен вид (например чета ) може да се употребява самостоятелно:
Чета интересна книга.

Сегашното време на глаголите от свършен вид (например прочета ) не може да се употребява самостоятелно, а само в подчинени изречения:
Искам да прочета тази книга.
Какво ще науча, ако прочета тази книга?
Тези изрази се отнасят за бъдещето, въпреки че са в сегашно време. Подобна промяна в смисъла настъпва и с глаголите от несвършен вид:
Искам да чета интересни книги.
Тук действието четене е бъдещо въпреки сегашното време на глагола.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]