| Тази статия е част от темата
|
| Скандинавия
|
|---|
 |
|
География
|
|---|
|
|
|
Викингите
|
|---|
|
|
|
Политически съюзи
|
|---|
|
|
|
История
|
|---|
|
|
|
Други
|
|---|
|
|
|
Северногерманските
или скандинавски езици съставляват един от трите клона
германски езици
, под-семейството на
индоевропейските езици
, заедно със западногерманските и вече изчезналите
източногермански езици
. Понякога езиците от тази група са наричани ?
нордически
езици“.
Терминът ?северногермански езици“ се използва предимно в сравнително-историческия метод в лингвистиката, докато терминът ?
скандинавски езици
“ е по-общоприет и се използва във всекидневната реч.
Приблизително 20 милиона души от северните страни са със скандинавски майчин език, включително и шведското малцинство във Финландия. Езици, принадлежащи на северногерманската езикова група се говорят и в
Гренландия
, както и от някои имигрантски групи в Северна Америка и Австралия.
Около 3 век пр. Хр. вече има доказателства, под формата на
руническо
писмо, за разграничението на северногерманските езици от другите германски езици. От
староскандинавския
(3 ? 7 в.) и
старонорвежкия
(7 ? 14 в.) езици, северногерманските езици се развиват към две подгрупи ? източни скандинавски езици (датски и шведски) и западни скандинавски езици (норвежки, фарьорски и исландски). Скандинавските заселници са наложили старонорвежкия в
Исландия
и
Фарьорските острови
към 9 век. От всички скандинавски езици исландския е най-близък до старонорвежкия. Друг език, развил се на базата на старонорвежкия е т.нар. норнски език, който бил наложен през 9 век от викингите в Оркни и Шетланд и замира около 18 век.
През средновековието (до 13 в. в
Швеция
и Исландия), хората говорещи скандинавски езици са се разбирали един друг и са наричали този общ език ?датски“ (виж ?старонорвежки“). До 16 в. шведите и датчаните са говорили един език (вж
A Description of the Northern Peoples
).
От друга страна, по същото време, на синтактична основа започват да се разграничават островните (Исландия и Фарьорските острови) и континенталните (Дания, Швеция и Норвегия) скандинавски езици.
При разделянето на скандинавските езици на източна и западна езикови групи, западната попада под силно влияние на северногерманския диалект (нисконемски) по времето на Лигата на
Ханзата
(12 ? 17 в.).
В наши дни скандинавските езици са силно повлияни от
английския
език. Проучване през 2005 г. показва, че броят чуждици, навлезли от английски е нараснал 2 пъти за последните 30 години и вече представлява 1,2% от речта.
Освен географското разграничение на скандинавските езици (континентални и островни), съществува и раграничението, базирано на тяхната степен на взаимноразбираемост. Вследствие на дългата политическа обединеност на
Норвегия
и Дания, норвежкия език е бил почти идентичен с датския до норвежката правописна реформа през 1907 г. От друга страна, в датския език се забелязва отдалечаване на устната от писмената му форма, което води до голяма прилика с норвежкия в
писмена форма
и значителни разлики при устната реч.
Най-ниска степен на взаимноразбираемост има при устния датски и шведски език. Понякога, на шега се казва, че норвежкият език е ?датски с шведско произношение“.