Сардиния
(на
италиански
:
Sardegna
; на
сардински
:
Sardigna
; на
каталански
Sardenya
; на
латински
:
Sardinia
) е
административен регион
в
Италия
, разположен на
остров
Сардиния, който се ползва със
специален автономен статут
от 1948 г. Населението към 2017 г. е 1 651 793 жители. До началото на шейсетте години на ХХ век Сардиния се възприема като изолирана, архаична и съкровищница от древни обичаи и навици.
[1]
 Географска карта
Остров Сардиния е вторият по големина остров в
Средиземно море
(след
Сицилия
). Намира се в центъра на западно-средиземноморския басейн и отстои на около 200 km от бреговете на
Апенинския полуостров
. Площ от 24 089 km². На север протокът
Бонифачо
го отделя от френския остров
Корсика
. Островът има масивни очертания със стръмни брегове на изток и предимно низини на запад. По протежение на бреговата линия от приблизително 1900 km са налице множество предимно малки скалисти и пясъчни заливи, най-големи от които са Асинара на север, Ористано на запад, Палмас на югозапад и Каляри на юг.
[2]
|
Преобладава предимно планинския релеф с максимална височина връх Ла Мармора 1834 m, издигащ се в масива Дженардженто. Планинските масиви на изток (Дженардженто, Ала и Лимбара) са изградени основно от гранити и кристалинни шисти, а на запад са развити стъпаловидни лавови и туфови плата. На югозапад е разположен изолирания масив Иглезиенте, отделен от планините в централните части от низината Кампедано.
[2]
Климатът е субтропичен, средиземноморски. Средна януарска температура 7 ? 10 °С, средна юлска 24 ? 26 °С. Валежите варират от 600 mm в равнините до 1000 mm в планинските райони и падат предимно през зимата. През лятото (май ? септември) се наблюдава продължително засушаване. Важен факгор за климата са силата и честотата на ветровете:
мистрал
от северозапад и
сироко
от югоизток.
[2]
Реките на острова са къси, бурни и пълноводни през зимата, а през лятото силно намаляват. Голяма част от водите им се използват за напояване. Най-големите са Тирсо, Флумендоса, Ману, Чедрино, Когинас, Позада, Темо.
[2]
Поради климатичните особености, стръмните безводни склонове, наличието на много вулканични скали плодородните почви са малко. На места натрошените и надробени скали превръщат полетата в пустиня
(ерема)
. Горите са малко на брой (едва 4% от площта на острова) в резултат на предимно засушливия климат, пожарите и безогледната сеч през столетията и са развити главно по северните склонове на планинските масиви.. Разпространени са вечнозелени и листопадни гори с участие на дъб, кестен и елша. Преобладават храстово-дървесните формации известни под наименованията
макия
и гарига.
[2]
Островът е единият от двата острова, съставящи
Островна Италия
, и има статут на
автономен регион
. Населението на острова е признато от италианския парламент като отделен народ. Главен град е Каляри. Островът се поделя на 5 провинции:
| Карта
|
Провинции в Сардиния
|
|
|
Природните условия правят Сардиния една от онези средиземноморски земи, върху чиято култура и история те оказват мащабно влияние. Според
парижкия
социогеограф Льо Лану историята на острова започва с неговата тектогенеза. Редица геоложки разломи повече от планините създават изолация на различните региони и предотвратяват образуването на хомогенно общество на острова. Изолацията на острова особено в северната му част се увеличава и от недостъпните му брегове. Това намира отражение и в културната история на Сардиния поради контраста между планините на север с техните бедни почви и южните и северозападните хълмове и плодородни низини.
Заселването на Сардиния след праисторическо време е повлияно и от политически обстоятелства. В определени периоди населението обитава защитените низини далеч във вътрешността, а в други времена, като например по време на
пуническото
и
римското владичество
, предпочита крайбрежните равнини и хълмове, където отглежда зърнени култури и търговията процъфтява. Според
абасидския
административен
географ
Ибн Хурдазбих
през IX век
Сардания
има собствен
патриарх
, който е и ?владетел на всички острови в морето“.
[3]
През
Средновековието
нашествията на
сарацините
карат сардинците да обърнат гръб към морето и се установяват в селища във вътрешността. Тогава водата и добрите почви стават по-маловажни от сигурността и периодът се нарича
civilta dei villaggi
, култура на селото. Тя се основава на независимост и самоуправление на отделните села и нейните следи са все още видими през XIX век. Самоуправлението на селата е източник на процъфтяваща занаятчийска дейност, организирана на семейни начала, зависима от местните суровини и практикувана в допълнение към нормалните агропасторални дейности. Това общо правило има само няколко изключения, като например медните ковачи от
Исили
, голямо семейство
цигани
, които са заселени там, и грънчарите в
Кампидано
, организирани на базата на работилници. Друг важен източник за сардинската
дихотомия
е двуезичието. Сардинският език е ранен и изолиран клон на
романските езици
. Речникът му е богат на конкретни понятия и технически термини, свързани с живота на фермерите и овчарите. Липсват абстрактни понятия и изрази извън агропасторалната сфера. Когато съществуват, те са неологизми, произлизащи от
италианския език
.
От 1720 до 1861 г. е в състава на
Сардинското кралство
.
В първата половина на ХХ век Сардиния е
?Земя на фермери и пастири“
с приблизително население от 850 хил. души, концентрирани в 364 села. Градското население има незначителен дял,
маларията
е
ендемична
до 1947 г. Липсва индустрия освен тази в солниците и рудниците за
въглища
,
олово
,
сребро
,
цинк
,
желязо
и
мед
. Липсата на добри главни пътища прави търговията много оскъдна, поради което няма регионални пазари с някакво значение. Външната търговия е в ръцете на несардинци и е свързана с експлоатацията на малкото минерали на острова. През този период в Сардиния липсва истинска средна класа на производители, липсва
интелигенция
и е налице висок процент на не
грамотност
. През периода на
фашизма
са реализирани правителствени инициативи по отводняването и подобряването на почвата, изграждането на пътища, които са продължени от следвоенното регионално управление и са насочени към разширяване на земеделието извън селските райони.
- ↑
M. Beatrice Annis, Potters from Sardinia; Institute of Pottery Technology, Newsletter I, 1983, page 13
- ↑
а
б
в
г
д
(
(ru)
)
≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Сардиния (остров), т. 22, стр. 595
- ↑
Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия,
Тангра ТанНакРа
, 2000
ISBN 954-9942-03-1
, стр. 28
|
|---|
| | Региони
| | |
|---|
| | Автономни региони
| |
|---|
|