Сантяго де Чиле Santiago de Chile
? град ?
Сантяго де Чиле -33.4375 , -70.65
Страна	Чили
Регион	Сантяго
Площ	641,4 km²
Надм. височина	570 m
Население	6 160 040 души (2020) 9604 души/km²
Основаване	12 февруари 1541 г.
Пощенски код	3580000
Телефонен код	+56 73
Официален сайт	www.municipalidaddesantiago.cl
Сантяго де Чиле в Общомедия

Сантяго де Чиле (на испански : Santiago de Chile ), или само Сантяго , е столицата на Чили . Градът е най-големият в страната, както и един от най-големите в Южна Америка.

Основан е от Педро де Валдивия на 12 февруари 1541 г. под името Сантяго дел Нуево Екстремо . Това е най-големият икономически и културен център на страната. Тук е концентрирана изпълнителната и съдебната власт на страната. По-голямата част от него е разположена на височина 500 ? 650 m над морското равнище.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Сантяго дел Нуево Екстремо е основан на 12 февруари 1541 г. от испанския конкистадор Педро де Валдивия в подножието на хълма Уелен (днес наричан Серо Санта Лусия). Кръстен е на светеца Яков Зеведеев . Педро де Валдивия създава равномерна улична мрежа, наподобяваща шахматна дъска. ^[1] Шест месеца по-късно обаче местни мапуче воини почти унищожават новото селище, а колонизаторите почти измират от глад под натиска на туземците. По-късно Сантягао е построен наново, следвайки първоначалния план. ^[2] Градът е разрушаван няколко пъти и от земетресения . ^[1]

Към края на 16 век градът разполага с 200 къщи. Едва към края на 18 век той започва да развива инфраструктурата на нормален град ? катедралата и президентското седалище са построени именно през този период. Междувременно, заможни земевладелци започват да стават преобладаващата икономическа и политическа сила в столицата. ^[2]

Когато колониалната власт приключва в началото на 19 век, Сантяго все още е сравнително неразвит град с около 30 000 жители. Към средата на 19, отчасти благодарение на засиления износ покрай калифорнийската златна треска , населението на столицата набъбва до над 100 000 души. ^[2]

През 1872 г. кмет става Бенхамин Викуня Макена и полага много усилия за развиването на града. Използвайки затворнически труд, той преобразува Санта Лусия в красивия публичен парк, който съществува и до днес. Освен това под негов надзор се прокарва канализацията на Мапочо и се построява Общински театър. ^{[1] [2]}

Все пак, не всеки чилиец просперира. Бедността докарва в градовете много земеделци. Така, в периода 1865 ? 1875 г. населението на Сантяго нараства от 115 000 до 150 000 души. След края на Втората световна война , бързата индустриализация създава много градски работни места, но никога достатъчно, че да се удовлетвори търсенето. През 1960-те години, в хода продължителната градска миграция се образуват гета в покрайнините на града. ^[2]

През 1973 г. в Сантяго се извършва държавния преврат, свалил от власт Салвадор Алиенде (първият демократично избран марксистки държавен глава в света) и поставил на негово място Аугусто Пиночет . Това са тежки времена за града, тъй като хиляди политически затворници са събрани на националния стадион, а центровете за изтезание и импровизираните затвори петнят Сантяго. Военната хунта, управляваща с желязна ръка, пропъжда голяма част от аристокрация та извън града. След възстановяването на демокрацията през 1990 г., белезите от диктатурата постепенно зарастват. ^[2]

През 1990-те години градът претърпява бум на недвижимото имущество покрай построяването на много търговски центрове, а в източната част на града се появяват множество офис сгради. ^[1] В днешно време, чилийската столица е голям метрополис, в който контрастират заможността в източните квартали и бедността в западните и южните части на града. Градските власти постепенно облекчават проблемите на града. ^[2]

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Разположен е в подножието на Андите , на 570 метра надморска височина в северната част на Централната чилийска долина . На изток граничи с Андите , а на запад ? с Крайбрежните Кордилери . През града тече река Мапочо .

Климат [ редактиране | редактиране на кода ]

Сантяго има хладен полупустинен климат със средиземноморски черти: топло и сухо лято от октомври до март и хладни и влажни зими от април до септември. Валежите в града е много променливи и зависят в голяма степен от цикъла на Ел Ниньо . ^[3] Най-влажната му година е 1900 г. с 819,7 mm, ^[4] а най-сухата ? 1924 г. с 66,1 mm. ^[4] Валежите от сняг в самия град са редки. ^[5]

Средните температури през годината са в граници от 8 °C през юни-юли до 20 °C през януари. През лятото, дневната температура често надхвърля 30 °C, а през зимата понякога спада по 0 °C. Преобладаващите ветрове са югозападни и развиват средна скорост от 15 km/h, особено през лятото.

Климатични данни за Сантяго де Чиле
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури ( °C )	39,3	37,2	36,8	33,0	31,1	26,7	28,2	29,9	32,9	33,3	34,7	35,0	39,3
Средни максимални температури (°C)	29,9	29,4	27,5	23,0	18,3	15,3	14,7	16,4	18,7	22,5	25,9	28,5	22,5
Средни температури (°C)	20,4	19,5	17,5	13,7	10,3	8,3	7,5	8,9	11,1	14,1	16,9	19,3	14,0
Средни минимални температури (°C)	12,0	11,5	9,9	7,1	4,7	3,5	2,5	3,6	5,4	7,3	9,1	11,0	7,3
Абсолютни минимални температури (°C)	2,7	1,2	0,7	?2,6	?5,9	?6,5	?6,8	?6,2	?4,5	?2,8	0,7	3,2	?6,8
Средни месечни валежи ( mm )	0,4	0,8	6,1	12,0	46,1	68,7	62,5	44,2	20,1	10,0	4,6	1,4	276,9
Средно количество слънчеви часове	367	305	277	202	145	120	132	162	182	205	298	350	2745
Източник: Direccion Meteorologica de Chile (humidity and precipitation days 1970 ? 2000), [6] [7] [8] Ogimet (sun 1981 ? 2010) [9]

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

По данни от преброяването през 2002 г., в столичния район на Сантяго живеят 5 428 590 души или 35,9% от населението на страната. Тази цифра отразява бързия растеж на града през 20 век ? към 1907 г. в него живеят 383 587 души. Този демографски взрив се дължи отчасти на засилената миграция от минните градове в северните части на страната по време на икономическата криза през 1930-те години. Отделно, през 1940-те и 1960-те години се наблюдава наплив на пришълци от селските райони. Площта на града се удвоява от 1960 до 1980 г. Към 2002 г. 79% от жителите на града са родени в него. ^[10]

Икономика [ редактиране | редактиране на кода ]

Сантяго е промишленият и финансов център на Чили, генерирайки 45% от БВП на страната. ^[11] Силната икономика и ниският правителствен дълг привличат мигранти от САЩ и Европа. ^[12]

Постепенният икономически растеж на Сантяго го е превърнал в съвременен метрополис. Тук се намира най-високата сграда в Южна Америка ? Гран Торе Сантяго . Градът разполага с няколко университета, както и развита транспортна инфраструктура. Най-обширната метро система в Южна Америка е тази на Сантяго .

Сантяго се класифицира с коефициент на Джини 0,47. ^{[13] [14]} Западната част на града е много по-бедна, отколкото източната. Сантяго разполага с много театри, търговски центрове, ресторанти и нощни клубове.

Транспорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Международно летище Артуро Мерино Бенитес е главното летище на града. То е основен хъб на авиолиниите LATAM Airlines, Sky Airline, Aerocardal и JetSmart. Разположено е в западната част на града, на 15 km от центъра му. Нарежда се на шесто място по пътнически трафик сред южноамериканските летища. ^[15] Освен това градът разполага и с малко частно летище.

Сантяго е свързан с няколко града чрез железопътни линии: Ранкагуа , Сан Фернандо , Талка , Линарес и Чилан . Всичките влакове отпътуват или пристигат в централната жп гара. ^[16] Съществуват планове за построяване на високоскоростна железница до Валпараисо .

През града преминават няколко градски магистрали. По тях се движат 37% от моторните превозни средства в Чили ? общо 991 838 на брой. Градската автобусна мрежа е критикувана, поради липсата на редовни автобуси или застъпване на маршрутите им. Все пак, метрополитенът на Сантяго разполага с шест линии с обща дължина 142 km и 118 станции. Системата превозва около 2 400 000 пътници на ден.

Средната продължителност на пътуването до работното място в Сантяго през делничен ден е 84 минути. Средното пропътувано разстояние в една посока е 7,4 km. ^[17]

Екологични проблеми [ редактиране | редактиране на кода ]

Въздухът на Сантяго е най-замърсеният в Чили. ^[18] През 1990-те години въздушното замърсяване спада с около 1/3, но от 2000 г. насам е постигнат само малък напредък. Всъщност, проучване от 2010 г. сочи, че замърсяването се е удвоило. ^[19] Концентрацията на прахови частици във въздуха редовно надвишава стандартите на Световната здравна организация и се е превърнала в голям проблем за здравето на обществото. ^[20]

Голям източник на въздушно замърсяване в града е комбинатът на медната мина Ел Тениенте, разположена на 110 km от центъра на Сантяго. ^{[21] [22]} През зимата, температурната инверсия кара смога и въздушното замърсяване да се задържат в ниските части на Сантяго.

Към март 2007 г. само 61% от отходните води на Сантяго се обработват, ^[23] но към март 2012 г. вече 100% от тези води се пречистват. Така, Сантяго се превръща в първата латиноамериканска столица, която преработва всичките си отходни води.

Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в Сантяго

• Мишел Башле (р. 1951), политик
• Фернандо Гонсалес (р. 1980), тенисист
• Мануел Пелегрини (р. 1953), футболен треньор
• Марсело Риос (р. 1975), тенисист
• Луис Хименес (р. 1984), футболист
• Иван Саморано (р. 1967), футболист

Починали в Сантяго

• Пабло Неруда (1904 ? 1973), писател и поет

Побратимени градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

• 
  Ла Монеда, президентството
• 
  Борсата
• 
  Катедралата
• 
  Нощен изглед
• 
  Кулата на Ентел
• 
  Общинският театър
• 
  Сантяго през зимата

Панорамен изглед към града на фона на Андите.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NKC LIBRIS IdRef VIAF WorldCat