한국   대만   중국   일본 
Самаркандска област ? Уикипедия Направо към съдържанието

Самаркандска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самаркандска област
Samarqand viloyati
Страна   Узбекистан
Адм. център Самарканд
Площ 16 400 km²
Население 3 798 700 души (2019)
232 души/km²
Райони (тумани) 11 + 4
Губернатор Еркинжон Турдимов
Официален сайт www.samarkand.uz
Самаркандска област в Общомедия

Самаркандска област (на узбекски : Samarqand viloyati ) е една от 12-те области ( вилояти ) на Узбекистан . Площ 16 400 km² (7-а по големина в Узбекистан , 3,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 798 700 души [1] (най-голямата по население в Узбекистан , 11,33% от нейното население). Административен център град Самарканд . Разстояние от Ташкент до Самарканд 354 km.

Историческа справка [ редактиране | редактиране на кода ]

Самарканд е един от най-древните градове в Средна Азия , като неговото възникване се отнася към 6 век пр.н.е. Сега градът е вторият най-голям икономически и културен център на Узбекистан след столицата Ташкент и трети по големина след Ташкент и Наманган . В него се намира института по археология към Академията на науките в Република Узбекистан. Всичките останали 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1967 г. до 1984 г.

Самаркандската област е образувана на 15 януари 1938 г. [2] На 16 февруари 1963 г. части от нея са предадени в новообразувана Сърдаринска област , на 29 декември 1973 г. ? на новообразуваната Джизакска област , а на 20 април 1982 г. ? на новообразуваната Навойска област . На 9 септември 1988 г. Навойска област е разформирована и територията ? е предадена на Самаркаднска област. През май 1989 г. седем района от бившата Навойска област и град Навои са прехвърлени в Бухарска област и от тогава няма промени в границите на областта.

Географска характеристика [ редактиране | редактиране на кода ]

Самаркандска област е разположена в централната част на Узбекистан . На изток граничи със Согдийска област на Таджикистан , на юг ? с Кашкадаринска област , на запад и северозапад ? с Навойска област и на североизток ? с Джизакска област . В тези си граници заема площ от 16 400 km² (7-о място по големина в Узбекистан, 3,66% от нейната площ). Дължина от запад на изток 210 km, ширина от север на юг 140 km. [3]

Голяма част от територията на Самаркандска област е заета от обширната долина на река Зеравшан , която на север е ограничена от разклоненията на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай ) ? хребетите Нуратау (2169 m) и Актау (2003 m), а на юг от мощния Зеравшански хребет (неговата западна част, също част от Хисаро-Алай ). Тук на границата с Таджикистан, в крайната югоизточна част на областта се издига най-високата ? точка 2932 m ( 39°19′22″ с. ш. 67°28′25″ и. д. ? / ? 39.322778° с. ш. 67.473611° и. д. ). Югозападната част на областта е заета от попупустинната степ Карнабчул, а северната ? от покрайнините на пустинята Къзълкум . [3]

Климатът е рязко континентален, сух. Зимата в равнинните райони е сравнително мека (средна януарска температура от -2 °C на север до 0 °C на юг, в планините -4,8 °C), като снежната покривка се задържа средно около 16 денонощия. Лятото е горещо (средна юлска температура 24 ? 28 °C, в Каракум и Карнабчул 28 ? 32 °C, в планините 22 ? 26 °C) с чести суховеи. Годишната сума на валежите на запад е 100 ? 200 mm, на югоизток (в планините) на места надхвърля 800 mm, като те падат предимно през зимата и пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Самарканд е 269 денонощия, със сумарна температура 4685 °C. [3]

Основната водна артерия в областта е река Зеравшан , която я пресича от изток на запад на протежение от 215 km и я разделя на две почти равни части. Близо до Самарканд реката се разделя на два ръкава Акдаря (десен) и Карадаря (ляв), които на границата с Бухарска област отново се събират. Водите на Зеравшан, както и на неговите притоци се използват основно за напояване. [3]

В равнинните райони преобладават светлосивите почви, които в напояваните земи се съчетават с ливадни почви. В пустинните и полупустинните зони са развити пясъчните, такирните, сивокафявите почви и солончаците. В предпланинските части и долните участъци на склоновете на планините почвите са тъмносиви, канелени и кафяви, а по-нагоре следват планинско-горските и планинско-ливадните почви. Растителността в равнините е представена от пелин, ефемери и ефемероиди, в предпланините ? пирен и пелин, а в планините ? предимно арча (вид средноазиатска хвойна). По долината на река Зеравшан се срешат малки площи заети от широколистни гори, а близо половината от територията на областта е заета от пасища. Животинският свят е представен от архар , къзълкумски овен, дива свиня, жълт лалугер, дългоопашат мармот, язовец, заек, бодлокож и др. [3]

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

На 1 януари 2019 г. населението на Самаркандска област област е наброявало 3 798 700 души (11,33% от населението на Узбекистан ). Гъстота 231,63 души/km². Градско население 40,68%. [1]

Административно-териториално деление [ редактиране | редактиране на кода ]

В административно-териториално отношение Самаркандска област се дели на 14 административни района (тумани) [4] , 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 88 селища от градски тип [5] .

Административно-териториално деление на Самаркандска област

Административни райони (тумани) [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Булунгурски район ? административен център гр. Булунгур , селища от градски тип 3 броя: Богбон, Килдов, Сохибкор
  2. Ищихански район ? административен център гр. Ищихан , селища от градски тип 12 броя: Азамат, Дамарик, К.Беканов, Киркигит, Митан, Одил, Сугот, Халкабад, Шайхислом, Шейхлар, Янгикент, Янгиработ
  3. Джамбайски район ? административен център гр. Джамбай , селища от градски тип 5 броя: Газира, Дехконабад, Ески Джомбой, Катта кишлак Хужа
  4. Каттакургански район ? административен център сгт Пайшанба , селища от градски тип 7 + 1 броя: Войрот, Карадаря, Каттаминг, Мундийон, Полвонтепа, Сув-Ховузи, Янгикургонча
  5. Кошрабадски район ? административен център сгт Кошрабат , селища от градски тип 1 + 1 броя: Заркент
  6. Нарпайски район ? административен център гр. Акташ , селища от градски тип 3 броя: Гулистон, Мирбазар, Чархин
  7. Нурабадски район ? административен център гр. Нурабад , селища от градски тип 1 брой: Нурбулак
  8. Акдарински район ? административен център сгт Лаиш , селища от градски тип 9 + 1 броя: Авазали, Болта, Дахбед, Киркдархон, Кумушкент, Ойтамгали, Окдарьо, Янгиабад, Янгикургон
  9. Пахтачийски район ? административен център сгт Зиадин , селища от градски тип 6 + 1 броя: Кадирист, Паст Буркут, Снчикул, Сулувкургон, Ургич, Хумор
  10. Пайаръкски район ? административен център гр. Пайарък , 1 град Челек ; селища от градски тип 9 броя: Гулистон, Дехконабад, Дустларабат, Карасув, Оккургон, Томойрот, Туполос, Халкабад, Хужа Исмаил
  11. Пастдаргомски район ? административен център гр. Джума , селища от градски тип 12 броя: Агрон, Балхийон, Гузалкент, Джагалбойли, Искандари, Мехнат, Найман, Сарибош, Урта Чархин, Хиндибойи, Чархин, Чоргут
  12. Самаркандски район ? административен център сгт Гюлабад , селища от градски тип 1 + 1 броя: Хужа Ахрори Вали
  13. Тайлакски район ? административен център сгт Тайлак , селища от градски тип 2 + 1 броя: Адас, Богизагон
  14. Ургутски район ? административен център гр. Ургут , селища от градски тип 7 броя: Гус, Джартепа, Испанза, Камангарон, Кенагас, Почвон, Урамас

Градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Градове с областно значение [ редактиране | редактиране на кода ]

Градове с районно значение [ редактиране | редактиране на кода ]

Стопанство [ редактиране | редактиране на кода ]

Областта има значителни количества от природни ресурси , като мрамор , гранит , варовик и други вещества, които могат да се използват в строителството. Основни земеделски култури са памука и житото , също така е разпространено бубарството и винарството . Развити са и керамичната , текстилната и хранително-вкусовата промишлености. Транспортът е добре развит. Самаркандската област разполага с 400 km жп линии и 4100 km пътища. Телекомуникацията също е добре развита.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Самаркандска област .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ а б Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005 , State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ( (ru) ) .
  2. ↑ Information about the Samarkand Region Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine ., www.samarqand.uz Архив на оригинала от 2009-06-05 в Wayback Machine . , посетен на 23 декември 2008 г.
  3. ↑ а б в г д ( (ru) ) ≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Самаркандская область, т. 22, стр. 529 ? 530
  4. ↑ Qashqadaryo Province web site on gov.uz , архив на оригинала от 13 юли 2007 , https://web.archive.org/web/20070713090015/http://www.gov.uz/en/section.scm?sectionId=1903&contentId=6875 , посетен на 30 октомври 2019  
  5. ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
     Портал „География“          Портал ? География “           Портал „Узбекистан“          Портал ? Узбекистан “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самаркандска_област&oldid=11086627 “.