Руско влияние върху българския език

В течение на векове, най-вече през Възраждането , българският и руският език са си оказвали взаимно влияние. Първоначално старобългарският оказва влияние върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език , от която по-късно се развива църковнославянският език . По време на Възраждането първо църковнославянският (в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.

Руският език и българската книжовна лексика [ редактиране | редактиране на кода ]

През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-значим източник в този случай се оказва руският език. ^[1]

По този начин в българския език се установяват думи от различни категории:

Глаголи : старая се , уважавам , заявявам , трогвам , преподавам , принадлежа и др.
Съществителни имена : разписка , дописка , сказка , доклад , данни , задача , покупка , обстановка , випуск , хазяин и др.
Прилагателни имена : способен , опасен , бивш , необходим , необятен , необозрим , преждевременен и др.
Наречия : непременно , вероятно и др.

Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден вм. усерден ).

Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (напр. хазяин от хозяин ).

В този процес обаче навлизат редица ненужни думи, които имат живи съответствия в българския език:
обезателен ( задължителен ), давление ( натиск ), осторожен ( предпазлив ), вмешателство ( намеса ) и т.н.
Много от тези думи отпадат от българския език в началото на XXI век.

От църковнославянски и руски в българския език навлизат множество сложни думи:

Съществителни: местопроизшествие , местопрестъпление , словосъчетание , местоимение , езикознание и др.
Прилагателни: първоначален , самоуверен и др.

По образеца на сложните думи, заети от руски, в българския език се образуват самостоятелно нови сложни думи: ветропоказател , бързопис , денонощие , високоговорител и пр.

Чрез руско посредничество в българския език навлизат множество думи от международната лексика: конституция , революция , плюс , минус , режисьор , музика , варваризъм , полюс , автор , ревизор и т.н.

Руско влияние върху българското словообразуване [ редактиране | редактиране на кода ]

Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни със завършек - не ( ходене , гледане , приемане , обръщане ), под руско влияние масово навлизат в българския език отглаголни съществителни със завършек - ние . ^[1]

Под руско влияние навлизат и редица други думи:

Съществителни, завършващи на - ие : известие , отличие , условие , събитие и т.н.
Съществителни, завършващи на - ство и - ствие : равенство , приветствие , отсъствие и т.н. Завършекът - ство съществува в българските народни говори (например робство , рождество ), но руските заемки засилват употребата му.
Прилагателни, завършващи на - ствен : качествен , свойствен и т.н.
Глаголи, завършващи на - ствувам , преминало в - ствам : свидетелствам , учителствам , приветствам и т.н.
Съществителни с наставка - тел , означаващи деятели: възпитател , просветител , доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставката - ач , като така се образуват двойки съществителни, които често не са синоними:
носач ? носител ;
пазач ? пазител ;
писач ? писател ;
и т.н.
Наставката - тел е станала продуктивна в българския език и с нейна помощ са образувани редица нови думи: предпазител , разклонител и др.
Прилагателни, завършващи на - телен : последователен , доброжелателен , поучителен и др.
Прилагателни, завършващи на - ист и - оват : хълмист , цветист , петнист , продълговат , простоват и др.
По образец на руските глаголи, завършващи на - ничать , в българския език се образуват редица глаголи със завършек - нича : нервнича , посреднича , сътруднича , угоднича и т.н.

Повечето от споменатите морфеми са съществували в старобългарския език:

разделе ние , размишле ние , приключе ние ;
учи тел , служи тел ;
спаси телен ;
каче ство , количе ство , свой ство ;
веще ствен , есте ствен ;
ше ствие ;
засвидетел ствам , дей ствам ? в съответните архаични форми, например .

При тези морфеми влиянието на руския върху българския език се изразява в по-честата им употреба.

Фразеология в българския език, възприета от руския [ редактиране | редактиране на кода ]

В съвременния български език са възприети от руския редица изрази: обръщам внимание , имам значение , вземам участие , в състояние съм , в това отношение , с голямо внимание , в продължение на , действам пред (някого), намирам се в трудно положение и т.н. ^[1] Някои от тях имат български съответствия, които правят излишен руския вариант. Например изразът в тази връзка е русизъм, чието българско съответствие е изразът във връзка с това . ^[2]

Морфологичната категория
сегашно деятелно причастие [ редактиране | редактиране на кода ]

Сегашното деятелно причастие ( знаещ , виждащ ) е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори старобългарска форма. За възраждането му първоначално оказва влияние църковнославянският , а по-късно и руският език , като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ведущ , но не ведуч , понеже както в църковнославянския, така и в руския език тези форми са останали със старобългарско щ вместо източнославянско ч ; за справка вж. тук ). По-късно, към края на XIX век , заеманите от руски по книжовен път форми на деятелни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. ^[1] В съвременната говорима реч тези форми обикновено се заместват с конструкцията

относително местоимение + глагол .

Например вместо намиращ се по-често се използва изразът който се намира .

Руско влияние при изграждане на българската научна терминология [ редактиране | редактиране на кода ]

През Възраждането в българския език започва да навлиза научна терминология, първоначално от църковнославянския, а след това от руския език.

Изграждане на езиковедска терминология [ редактиране | редактиране на кода ]

Първите български граматични термини се срещат в Рибния буквар на Петър Берон ( 1824 ). Те са заимствани от църковнославянския: име , прилагателно , член , местоимение , предлог , глагол , наречие (някои от тези думи съществуват още в старобългарския език, но не с този смисъл). По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като Неофит Рилски , Христаки Павлович и др., които също използват редица църковнославянски или руски термини. За типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска терминология. ^[1]

Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни със завършек - телен : съществително (име), прилагателно (име), нарицателно (име), действителен или деятелен (залог), повелително (наклонение), възклицателно (изречение) и т.н. Друга част от терминологията са отглаголните съществителни на - ние : наклонение , окончание , склонение , спрежение , определение и т.н.; както и абстрактни съществителни на - ие : наречие , междуметие , причастие , местоимение и т.н.

Голяма част от езиковедската терминология в българския език изобщо се изгражда под руско влияние: управление (на глагола), ударение , придихание , подчинение (в изречението) и т.н. Част от терминологията, която е от друг произход, също е заета през руския език: инфинитив , изоглоса , морфология , морфема и т.н.

Примери за заемки от руския език [ редактиране | редактиране на кода ]

Обществено-политически термини:
- заведение ;
- предприятие ;
- учреждение (руско новообразувание с българско жд );
- завещание (старобълг. зав?тъ , зав?штати ).
Думи с руска фонетика:
- с руско пълногласие: об оро т срещу бълг. обрат ;
- възм у тен , възм у тителен , възм у щавам , възм у щение (старобълг. възм?тити и възм?сти , възм?штенье );
- см у щение (старобълг. съм?штенье );
- ч а ст (старобълг. ч?сть (дял), новобълг. ч е ст , ч е сто );
- щ а стие (на полски : szcz??cie ; възприета, когато още се е пишела с началното щ в Русия; етимологически вярната руска форма е счастье );
- щ а дя и нейните производни (старобълг. шт?д?ти ? пестя );
- ну ж ен вм. ну жд ен (от ну жд а ) (старобълг. ноуждьнъ или н?ждьнъ );
- бл у д и производни (старобълг. бл?дь ? брътвеж , празни приказки ; разврат ; или бл?дъ ? разврат );
производни от жизн ; новобългарската форма е живот , въпреки че думата жизнь съществува в старобългарския език;
забвение (старобълг. забъвенье от глагола забыти );
думата влияние произлиза в руския език от френското influence във връзка с глагола вливать ;
предлогът чрез (изместил е предлога през , като чрез има отвлечено значение);
непонятен ? синоним на бълг. неразбираем .

Русизми в българския и българизми в руския език [ редактиране | редактиране на кода ]

Не само руският език е оказал влияние върху българския, но и обратно: множество старобългарски думи ^[3] са навлезли в руския език ^[4] при покръстването на Русия. Поради многото сходства между двата езика понякога е трудно да се прецени дали една дума е от български, ^[5] или от руски произход. Все пак има разлики между българския и руския език и тези разлики позволяват да се определи произходът на някои думи и техни форми.

Българският единствен от славянските езици редува т с щ и д с жд :
гра д , гра д я ? гра жд анин , гра жд анство ;
пла т я , пла т ец , пла т ежен ? пла щ ане , изпла щ ам .
Някои думи погрешно се смятат за русизми в българския език, когато всъщност те са навлезли в руския език под влиянието на българския език по време на покръстването на Русия. Например думата гра жд анин е българизъм в руския език. От друга страна, някои старобългарски думи са изгубили първоначалния си вид и са били заети в новобългарския език от руския. Например думата госпо ж а се използва в съвременния български език именно в своя руски фонетичен облик, което се вижда от замяната на д ( госпо д ин ) с ж ( госпо ж а ); старобългарската форма е госпо жд а .

Думите благоденствие и благоразумен са калкирани от гръцки. Не е сигурно дали са от старобългарския език, или са новообразувания в църковнославянския. Във всеки случай коренът благо е старобългарски, а всяка дума в руския език, започваща с благо , е българизъм поради липсата на пълногласие: руската форма е б оло го , но тя е напълно изместена от формата б ла го .

Руски думи като наг ра да и п ре г ра ждать с липсващо пълногласие (трябва да са наг оро да и п ере г оро жать ) вероятно са от старобългарски произход, въпреки че няма категорични сведения.

Руската дума е динство вероятно също е от старобългарски произход: иначе не може да се обясни началната гласна е (срв. бълг. е дин и рус. о дин ).

Множество руски заемки от старобългарския език са заети обратно в новобългарския, без да са пригодени към старобългарския първообраз. Известно е, че старобългарската голяма носовка е преминала в ъ в новобългарския език, обаче в руския език тя се е превърнала в у ; старобългарската малка носовка е станала е в новобългарския език, но я в руския. Това обяснява формите на някои съвременни български думи:

бл у дница вместо бл ъ дница ;
у род вместо ъ род ;
съпр у г вместо съпр ъ г ;
пор я дък вместо пор е дък ;
нач а лник вместо нач е лник ;

и др.

В отделни случаи старобългарски форми, запазени в новобългарския език, са били променени под влиянието на руския:

думата ну жд ен е станала ну ж ен ;
думата госпо жд а е станала госпо ж а ;
думата задавка е била заменена със задача ;
думата ч е тец (от глагола ч е та ) е била заместена с ч и тател .

Множество нови думи в руския език, образувани през XX век, са били заети в българския:
самолет , вертолет , радиоприемник , оборот , местопрестъпление
(обаче думата престъпление е старобългарска).

Към тях се добавят доста русизми, изразяващи абстрактни понятия:

настоящ (вм. старобълг. и диалектно нинешен ), а оттам и настояще ;
необходим ;
ведомост ;
(не)понятен (в българския език няма глагол ~~поням~~ );