Русенска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Русенска епархия
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Русе
Катедрална църква ? Света Троица “
Архиерейски наместничества Разград
Тутракан
Попово
Предстоятел Наум
Сан митрополит
Викарен епископ Макарий Главиницки
Брой манастири 4
Брой църкви 229
Русенска епархия в Общомедия

Русенската епархия е епархия на Българската православна църква , формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 годин след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия . Епархията е наследник на Червенската епархия (епископия), слята с Доростолската при създаването на Българската екзархия.

Седалището на епархията е в град Русе , а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград , Попово и Тутракан .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 ? 4 век. Към 370 ? 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV ? VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия?патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ?. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.

Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло-Червенската епархия. [1]

Червенски епископи (митрополити от май 1865) [ редактиране | редактиране на кода ]

Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [2]
  • Григорий (споменат през 1616 г.) [3]
  • Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.) [4]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.) [5]
  • Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г. [6] , в 1643 г. [7] и от декември 1651 до юни 1653 [8] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668 ? януари 1671 г.) [9]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.) [10]
  • Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г., [11] споменат в 1703 г. [12] )
  • Козма (споменат в 1708 г.) [13]
  • Серафим (споменат в 1710 г.) [14]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.) [15]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г. [16] , низвергнат през 1780 г. [17] )
  • Кирил (избран през март 1780 г. [18] , споменат през май 1804 г.)
  • Неофит III (юли 1804 ? май 1813)
  • Яков (май 1813 ? април 1818, подал оставка)
  • Теоклит (назначен през април 1818 г., [19] подал оставка на 24 февруари 1828 г. [20] )
  • Неофит IV (март 1828 [21]  ? 21 октомври 1832)
  • Неофит V (ръкоположен на 21 октомври 1832 г., [22] починал в 1840 г. [23] )
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.) [24]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г., [25] като родоски [26]
  • Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.) [27]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе) [ редактиране | редактиране на кода ]

Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополити [ редактиране | редактиране на кода ]

Манастири [ редактиране | редактиране на кода ]

Басарбовски скален манастир

Храмове [ редактиране | редактиране на кода ]

Катедрален храм [ редактиране | редактиране на кода ]

Храмове по духовни околии [ редактиране | редактиране на кода ]

Други храмове [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  2. ↑ Γερμαν??, μιτρ. Σ?ρδεων. Επισκοπικο? κατ?λογοι των επαρχι?ν τη? βορε?ου Θρ?κη? και εν γ?νει τη? Βουλγαρ?α? απ? τη? Αλ?σεω? και εξ??. ? Θρακικ?, 8, 1937, σ. 173
  3. ↑ Γερμαν??, σ. 173
  4. ↑ Γερμαν??, σ. 173
  5. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  6. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  7. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
  8. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  9. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  10. ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. ? Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  11. ↑ Κοτζαγε?ργη?, Φ. Μια Οθωμανικ? π?γη για τ?ν ιστορ?α του Οικουμενικο? Πατριαρχε?ου κατ? το β´ μισ? του 17ου αι?να. ? Δελτ?ο του Κ?ντρου Μικρασιατικ?ν Σπουδ?ν, 21, 2020, 71
  12. ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 ? 42.
  13. ↑ Тютюнджиев, 28 ? 31.
  14. ↑ Тютюнджиев, 31 ? 32.
  15. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  16. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  17. ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. ? Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2 [ неработеща препратка ]
  18. ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. ? Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2 [ неработеща препратка ] )
  19. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  20. ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. ? Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31 [ неработеща препратка ] .
  21. ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. ? Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31 [ неработеща препратка ] .
  22. ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. ? Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  23. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  24. ↑ Γερμαν??, σ. 174
  25. ↑ Γερμαν??, σ. 174 ? 175
  26. ↑ Καλλ?φρονο?, Β.Δ. Εκκλησιαστικ? η Εκκλησιαστικ?ν δελτ?ον . Κωνσταντινο?πολι?, Ανατολικο? Αστ?ρο?, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  27. ↑ Γερμαν??, σ. 175

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

     Портал „Православие“          Портал ? Православие “           Портал „България“          Портал ? България “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенска_епархия&oldid=12203410 “.