Ростислав Атанасов Каишев
(29 февруари 1908,
Санкт Петербург
? 19 ноември 2002,
София
) е български
физикохимик
, работил основно в областта на кристалния растеж,
академик
.
Защитава докторската си дисертация върху термичните свойства на флуидния и твърдия хелий през 1932 под ръководството на проф. Франц Симон (сър Франсис Саймън, един от създателите на атомната бомба). За свой учител посочва видния български физикохимик
Иван Странски
. Съвместните му работи със Странски стават една от основите на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуване и растеж на кристалите.
Член на Българската (1947), Немската (1957), Чехословашката (1966), Саксонската (1968) академии на науките, вицепрезидент на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAC (1975 ? 1980).
Една от най-големите заслуги на Ростислав Каишев и съмишлениците му е създаването на
българската школа по физикохимия
. В периода 1941 ? 1962 е ръководител на
Катедрата по физикохимия
към
Софийския университет
. Организатор и директор на
Института по физикохимия към БАН
. Сред учениците му са световноизвестните български учени
Б. Мутафчиев
,
Алексей Шелудко
,
Йордан Малиновски
,
Георги Близнаков
,
Евгени Будевски
,
Иван Гуцов
.
Съпругата му ? Милка е дъщеря на именития българския математик, акад.
Любомир Чакалов
. Предполага се, че е роднина на
Петър Дънов
.
Ростислав Каишев като асистент в Катедрата по физикохимия към СУ
Експерименталните и теоретичните работи на Ростислав Каишев върху термодинамиката и кинетиката на образуване на кристална фаза са в основата на цяла област от физикохимията. Заедно с
Иван Странски
установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват
метода на средните отделителни работи
, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. Каишев обобщава теоремата на Вулф за равновесната форма на кристалите за кристал, образуван върху чужда подложка (
правило на Вулф-Каишев
). Разработва термодинамиката и кинетиката на електрокристализацията и електролитното зародишообразуване.
От експерименталните работи на Каишев, основни са трудовете му по определяне на равновесната форма на кристалите при образуване из парна фаза и електролитен разтвор, които потвръждават теоретичния модел на Косел, Странски и Каишев. Широко използвана е разработената от Каишев и сътрудници
двойноимпулсна потенциостатична методика
, чрез която се проследява кинетиката на електролитното фазообразуване.
На Ростислав Каишев е наречена улица в квартал ?
БАН IV километър
“ в
София
(
Карта
).
- Носител на орден ?Кирил и Методий“ Iва степен - 2 пъти (1958, 1963),
- Носител на Големия златен почетен знак за заслуги към Република Австрия (1978),
- 1978 г. ? удостоен е със звание ?
Герой на социалистическия труд
“ ? ?по случай 70-годишнината от рождението му и за неговата голяма научна, педагогическа и обществена дейност“.
[1]
- Носител на златен плакет ?За заслуги към науката и човечеството на Чехословашката република“ (1983) и много други.
- Член на Международната Академия ?Леополдина“ ? Хале и носител на златното ? отличие за общ принос във физикохимията-1987 г.
- ↑
Указ № 362 от 27 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 19 от 10 март 1978 г.
- R. Kaischew
, Zur Theorie des Kristallwachstums, Z. physik,
102
, 684 (1936)
- Академик Ростислав Каишев: Живот, посветен на науката, 2003, Академично издателство ?Марин Дринов“
- Ростислав Каишев: Избрани трудове, 1980, Издателство на БАН
Нормативен контрол
 | |
|---|
|