Росица
|
|
|
Население
| 265 души
[1]
(15 март 2024 г.)
4,11 души/km²
|
---|
Землище
| 64,615 km²
|
---|
Надм. височина
| 173 m
|
---|
Пощ. код
| 9540
|
---|
Тел. код
| 057305
|
---|
МПС код
| ТХ
|
---|
ЕКАТТЕ
| 63094
|
---|
|
Държава
| България
|
---|
Област
| Добрич
|
---|
Община
?
кмет
| Генерал Тошево
Валентин Димитров
(
БСП за България
; 2015)
|
---|
Кметство
?
кмет
| Росица
Йордан Казаков
(ГЕРБ)
|
---|
Росица
е
село
в Североизточна
България
. То се намира в
община Генерал-Тошево
,
област Добрич
.
Село Росица се намира в най-северната част на област Добрич, между селата
Красен
и
Лозница
, на 5 км от сухопътната граница с Република Румъния (втора гранична зона), 35 км от Генерал Тошево и на 50 км от Добрич.
Днешното село Росица се състои от махалите
Сараджа
(или
Горна Сараджа
) и
Шах Вели
, които възникнали през 16 век като отделни турски чифлици, а по-късно села, които носели имената на основателите си. За ранната история на селата има малко данни, но оттогава е останал и мюсюлманският гроб-светилище Шах баба в махалата Шах Вели.
През 1832 по времето на бея Емин ага, далечен потомък на Шах Вели и наследник на неговия чифлик, в селто се заселили първите българи. Това били родовете на братята Алекси, Еньо, Георги и Димитър Алексиеви родени в село
Корудере
,
Лозенградско
? завръщащи се от Русия бежанци, избягали по време
Руско-турската война от 1828 ? 1829 г.
. По пътя към родните си земи те замръкнали в покрайнините на турския
чифлик
, където били забелязани от работници на бея. Воден от интересите си и турската официална политика към завръщащите се българи, Емин ага ги поканил да останат на служба в стопнаството му като пастири и замеделски работници и те останали.
Приблизително по същото време в района на селото започнали да идват и първите овчари от
Котленско
и
Сливенско
, които лете слизали от
Балкана
да търсят паша за овцете и препитание за семействата си. Един от тях ? Слав Тодоров Хайдутов (
Слав кехая
), родом от село
Градец
? спечелил уважението и доверието на Емин ага и станал управител на неговия чифлик, а по-късно довел и семейството си.
Чифликът на Емин ага в Шах Вели съществувал до
Освобождението
през 1878 г., когато селото става българско. Тогава беят и други по-имотни турци предпочели да потърсят убежище във
Влашко
, а по-късно и в
Турция
, и разменили земите си срещу стока (овце, кози и др.), които можели да отведат със себе си.
По време на
Междусъюзническата война
от 1913 село Росица, заедно с цяла Добруджа, попада в пределите на Румъния, първоначално под турското име Сараджа, а по-късно е преименувано на
Фондени
.
През 1941, по силата на
Крайовкия договор
, селото е върнато на България и по предложение на по-будни жители получава сегашното си име
Росица
.
Населението на село Росица при последното официално преброяване през 2011 г. е 364 души, а по текущата статистика на
НСИ
към 2014 е 330 души.
[2]
Тенденцията в броя на населението е низходяща още от средата на XX век, когато селото наброява 2155 души. В резултат на принудителната
колективизация
и окрупняването на земеделските земи след 1946 г. в две
ТКЗС
, а по-късно и
АПК
, намалява нуждата от работна ръка в селото. В същото време в градовете набира скорост плановата индустриализация. Под надзора на
Българската комунистическа партия
започва масово изселване, най-вече по посока на общинския център
Генерал Тошево
, областния (и бивш окръжен) център
Добрич
, както и морската столица
Варна
. В резултат на
Възродителния процес
от края на 1980-те част от турското население също напуска селото по посока
Турция
, а след
Промените от 1989
и свиването на икономиката в първите години на демократично управление демографската криза се задълбочава още повече.
|
1934
|
1946
|
1956
|
1965
|
1975
|
1985
|
1992
|
2001
|
2011
|
2021
|
население
|
1837
|
2155
|
1859
|
1706
|
1312
|
929
|
923
|
625
|
364
|
226
|
Източник: НСИ, 2011
[2]
Населението на село Росица е застаряващо. През 2011 г. процентът на хората над трудоспособна възраст (29,9%) е над средния за страната (18,9%).
[3]
възраст
(в години)
|
процент
|
0 ? 19
|
16,2%
|
20 ? 64
|
53,8%
|
65 и повече
|
29,9%
|
Източник: НСИ, 2011
[3]
Основният етнос в селото е българският (57%), с голямо турско (35%) и по-малко ромиско (8%) малцинство.
[4]
етнос
|
брой
|
процент
|
българи
|
206
|
56,6%
|
турци
|
125
|
34,3%
|
роми
|
29
|
8,0%
|
други
|
4
|
1,1%
|
ОБЩО
|
364
|
100,0%
|
Източник: НСИ, 2011
[4]
В село Росица живеят
християни
и
мюсюлмани
(наричани още мохамедани). Има действаща
джамия
.
Църквата
е развалена непосредствено след
9 септември 1944
г.
В 1882 година в селото е основано училището ОУ ?Кирил и Методий“, действащо до към 2000 година, след което е закрито с министерска заповед.
Има действащо
читалище
на името на големия български белетрист Йордан Йовков, който от 1905 до 1907 година учителства в Росица. Читалището притежава огромен фонд книги, както и женска фолклорна група за изворно народно пеене, носител на много престижни награди.
- Йордан Йовков
? писател, роден в
Жеравна
, учител в Росица в периода 1905 ? 1907 г.
- Добрин Добрев ? народен певец, Ученик на Верка Сидерова, общественик. Роден през 1972 г. в Добрич. Израства в село Росица. Завършва Националното училище по култура в София, и Университета по библиотекознание и информационни технологии-София, по специалността ?Информационни фондове на Културно историческото наследство“. Преводач от гръцки език. Автор на книгите: ?В Родината ми топли пепелта“ и ?Разпалени въглени“. Живее и работи в Кипър.
- проф. д-р Иван Душанов
? икономист, преподавател в УНСС и автор на учебници по счетоводство, учител и директор на училището в Росица в периода 1945 ? 1947 г.
- проф. Гани Матеев Ганев
? историк, краевед
- Енчо Малев
? инженер, депутат в
XXXVIII
,
XXXIX
и
XL народно събрание
. Роден през 1954 г. в Росица.
Традиционният годишен сбор (събор) на село Росица се провежда всяка година на
2 юни
? Ден на
Христо Ботев
и на загиналите за свободата и независимостта на България.
В музикалния фонд на Българското радио и телевизия са записани над 80 песни от село Росица, в изпълнение на народния певец Добрин Добрев
Песните са издадени на компактдискове и други аудионосители, съхранявани в музикалния отдел на Народната бибилиотека ?Св. св. Кирил и Методий“ ? София.
Голямо щастие за Росица бил престоят на големия писател
Йордан Йовков
от 1905 до 1907 година. Някой от своите преживявания, срещи и разговори със селяните от Сараджа Йовков описва в ?Приключенията на Гороломов“. Ловчо Стоянов, колега и близък приятел на Йовков свидетелства, че Каса Иван, Цоньо, Гено, Стоил и Руси ? герои от романа са действителни имена на селяни от Сараджа. От Сараджа Йовков е взел
прототип
и за Еньо кафеджията от разказа ?Серафим“ ? това е Саръ Еньо Алексиев, който държал кафене край пътя. От Сараджа са взети сюжети и герои за разказите: ?Ревност“, ?Врагове“, ?Измама“, ?Сенебирските братя“, ?Другоселец“, ?Баща и син“, ?Среща“, ?Съд“, и ?Земляци“. Признателните потомци са издигнали
паметник
на Йордан Йовков в двора на училището, което днес е закрито.