Роман IV Диоген
(на
гръцки
:
Ρωμαν?? Δ? Διογ?νη?
) е
византийски император
от 1068 до 1071 г.
Син е на стратега
Константин Диоген
и произхожда от видно семейство от
Кападокия
.
Роман Диоген успява да направи добра военна кариера и при император
Константин X Дука
е управител на
Средец
. Първият му брак е с
Анна
, внучка на последния български цар
Иван Владислав
. Като част от военно-аристократичните среди в империята, Роман се отнася с пренебрежение към бюрократичната върхушка в императорския двор, начело на която стоят кесарят Йоан Дука и
Михаил Псел
.
След смъртта на Константин X Дука Роман Диоген е уличен в заговор за завземане на властта, арестуван е и е доведен в
Константинопол
, където трябвало да бъде екзекутиран. Там обаче Роман успява да се срещне с императрицата-регент
Евдокия Макремволитиса
, която е впечатлена от внушителната и царствена осанка на арестанта. По заповед на императрицата Роман е реабилитиран и освободен, а скоро след това получава званията магистър и стратилат.
Неспособна сама да обезпечи властта на тримата си малолетни синове ?
Михаил VII Дука
, Андроник Дука и Константин Дука, императрица Евдокия Макремволитиса осъзнава, че разклатената от външни и вътрешни неуредици империя се нуждае от управлението на силна мъжка ръка. Така императрицата решава да се омъжи повторно, и то за Роман Диоген, в когото видяла мъж, способен да заздрави разклатената власт в империята. Тъй като обезпокоените за собственото си влияние бюрократи строго съблюдавали дали императрицата спазва даденото пред умиращия Константин X обещание да не се омъжва повторно, Евдокия се венчала тайно за Роман Диоген на
1 януари
1068
г., което изправило противниците им пред свършен факт. Съгласно сключения договор Роман Диоген е обявен за старши съимператор, а синовете на Евдокия продължили да носят императорския титул като младши съвладетели.
След коронацията си Роман IV се заема да отблъсне външните врагове на империята по-далеч от нейните граници. Роман обаче заварва една оредяла и недисциплинирана войска, отслабена от предходното управление. При всичките си старания да укрепи войската, Роман успява единствено да попълни редовете ? с разнолика маса чужди наемници, които били недисциплинирани и неспособни да действат заедно. Усилията на новия император дават известен резултат и в периода 1068 ? 1069 г. войските му успяват да задържат
селджукските турци
отвъд река
Ефрат
, въпреки че периодичните им набези над източните теми на империята така и не спрели.
Положението на Роман IV в
Константинопол
обаче не е толкова сигурно. Бракът му с Евдокия не се оказва идеален. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на императрицата и
Михаил VII
. Придворната партия ненавижда императора и постоянно интригантства срещу него. Сплетните на семейство Дука успяват да пробият и в армията. Враговете му успяват да разпространят слуха, че императорът се готви да отстрани от власт Евдокия и Михаил VII.
Роман IV започва подготвения голям поход срещу турците. Междувременно обаче в лагера на императора пристигат тревожни вести от
Южна Италия
, където
норманите
успяват да завземат
Отранто
и да обсадят византийската крепост
Бари
. Така императорът е принуден да се завърне в столицата. В негово отсъствие през
1070
г. селджуците разбиват византийските войски, командвани от Мануил Комнин, и завземат пограничната крепост
Манцикерт
.
През пролетта на 1071 г. начело на 100-хилядна армия включваща и наемни войски от
печенеги
,
франки
(западни рицари), българи, руси и др.,
[1]
Роман IV отново потегля към Манцикерт и след дълъг поход на изток успява да си върне града на
23 август
1071
г. В този момент от султана на турците
Алп Арслан
идва предложение за примирие, което императорът отхвърля. На
26 август
императорът нарежда на войските си да атакуват селджукските позиции. В провелата се битка обаче византийските войски претърпяват страшно поражение. По думите на съвременниците причината за поражението е в собствения лагер на императора ? когато той е напът да спечели битката и дори преследва отстъпващите турци, враговете му разпространяват слуха за мнимото му поражение, в резултат на което част от войските му не влизат в боя, други откровено дезертират и т.н., а императорът е ранен и пленен от селджуките
[2]
.
Попаднал в плен, Роман е принуден да търпи церемониални унижения от султана, като например да му служи за столче, от което да се качва на коня си. Все пак Роман се споразумява с Алп Арслан, който го пуска на свобода, при условие че императорът се признава за негов васал и му изплаща голям паричен данък.
Междувременно новината за разгрома на Роман IV при Манцикерт става причина в Константинопол властта отново да премине в ръцете на Евдокия Макремволитиса. Когато става ясно, че императорът е жив и пътува към столицата, кесарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII ? Михаил Псел, извършват преврат срещу Евдокия и я заточват в манастир, след което принуждават Михаил VII да обяви Роман Диоген за детрониран. Преди Роман да успее да събере верните си войски, срещу него са изпратени армии начело с Константин и Андроник Дука, синовете на кесаря Йоан.
През
1072
г. Роман IV е обсаден от войските на Андроник в крепостта
Адана
в
Киликия
. Започват преговори, в които се стига до споразумение Роман да получи гаранции за неприкосновеността си, ако се откаже от престола и се оттегли в манастир. Приел предложението, Роман Диоген се предава, но е арестуван и отведен в Константинопол, където на
29 юни
1072 е ослепен, и заточен в един манастир в Киналиада на
Мраморно море
. Ослепяването на бившия император е извършено по изключително брутален начин, поради което той умира малко по-късно от инфекция.
Роман IV Диоген е бил женен два пъти. От първата си съпруга
Анна Алусиан
? дъщеря на българския принц
Алусиан
, Роман има поне един син:
От
Евдокия Макремволитиса
Роман IV има две деца:
- ↑
Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, ?Османските завоевания и ?Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 19
- ↑
Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, ?Османските завоевания и ?Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 20
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за