Роман IV Диоген
византийски император
Златен хистаменон с изображения на имп. Михаил VII Дука между братята си Андроник и Константин на аверса (ляво).; имп. Роман IV Диоген и Евдокия Макремволитиса короновани от Христос на реверса (дясно).
Роден	1030  г. Кападокия
Починал	4 август 1072  г. (42 г.) Турция
Управление
Период	1068  ? 1071
Предшественик	Константин X Дука
Семейство
Род	Дука
Баща	Константин Диоген
Съпруга	Евдокия Макремволитиса Анна Алусиан
Деца	Константин Диоген Лъв Диоген Никифор Диоген
Роман IV Диоген в Общомедия

Роман IV Диоген (на гръцки : Ρωμαν?? Δ? Διογ?νη? ) е византийски император от 1068 до 1071 г.

Произход и ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Син е на стратега Константин Диоген и произхожда от видно семейство от Кападокия .

Роман Диоген успява да направи добра военна кариера и при император Константин X Дука е управител на Средец . Първият му брак е с Анна , внучка на последния български цар Иван Владислав . Като част от военно-аристократичните среди в империята, Роман се отнася с пренебрежение към бюрократичната върхушка в императорския двор, начело на която стоят кесарят Йоан Дука и Михаил Псел .

След смъртта на Константин X Дука Роман Диоген е уличен в заговор за завземане на властта, арестуван е и е доведен в Константинопол , където трябвало да бъде екзекутиран. Там обаче Роман успява да се срещне с императрицата-регент Евдокия Макремволитиса , която е впечатлена от внушителната и царствена осанка на арестанта. По заповед на императрицата Роман е реабилитиран и освободен, а скоро след това получава званията магистър и стратилат.

Византийски император [ редактиране | редактиране на кода ]

Неспособна сама да обезпечи властта на тримата си малолетни синове ? Михаил VII Дука , Андроник Дука и Константин Дука, императрица Евдокия Макремволитиса осъзнава, че разклатената от външни и вътрешни неуредици империя се нуждае от управлението на силна мъжка ръка. Така императрицата решава да се омъжи повторно, и то за Роман Диоген, в когото видяла мъж, способен да заздрави разклатената власт в империята. Тъй като обезпокоените за собственото си влияние бюрократи строго съблюдавали дали императрицата спазва даденото пред умиращия Константин X обещание да не се омъжва повторно, Евдокия се венчала тайно за Роман Диоген на 1 януари 1068 г., което изправило противниците им пред свършен факт. Съгласно сключения договор Роман Диоген е обявен за старши съимператор, а синовете на Евдокия продължили да носят императорския титул като младши съвладетели.

След коронацията си Роман IV се заема да отблъсне външните врагове на империята по-далеч от нейните граници. Роман обаче заварва една оредяла и недисциплинирана войска, отслабена от предходното управление. При всичките си старания да укрепи войската, Роман успява единствено да попълни редовете ? с разнолика маса чужди наемници, които били недисциплинирани и неспособни да действат заедно. Усилията на новия император дават известен резултат и в периода 1068 ? 1069 г. войските му успяват да задържат селджукските турци отвъд река Ефрат , въпреки че периодичните им набези над източните теми на империята така и не спрели.

Положението на Роман IV в Константинопол обаче не е толкова сигурно. Бракът му с Евдокия не се оказва идеален. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на императрицата и Михаил VII . Придворната партия ненавижда императора и постоянно интригантства срещу него. Сплетните на семейство Дука успяват да пробият и в армията. Враговете му успяват да разпространят слуха, че императорът се готви да отстрани от власт Евдокия и Михаил VII.

Битката при Манцикерт [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Битка при Манцикерт

Роман IV започва подготвения голям поход срещу турците. Междувременно обаче в лагера на императора пристигат тревожни вести от Южна Италия , където норманите успяват да завземат Отранто и да обсадят византийската крепост Бари . Така императорът е принуден да се завърне в столицата. В негово отсъствие през 1070 г. селджуците разбиват византийските войски, командвани от Мануил Комнин, и завземат пограничната крепост Манцикерт .

През пролетта на 1071 г. начело на 100-хилядна армия включваща и наемни войски от печенеги , франки (западни рицари), българи, руси и др., ^[1] Роман IV отново потегля към Манцикерт и след дълъг поход на изток успява да си върне града на 23 август 1071 г. В този момент от султана на турците Алп Арслан идва предложение за примирие, което императорът отхвърля. На 26 август императорът нарежда на войските си да атакуват селджукските позиции. В провелата се битка обаче византийските войски претърпяват страшно поражение. По думите на съвременниците причината за поражението е в собствения лагер на императора ? когато той е напът да спечели битката и дори преследва отстъпващите турци, враговете му разпространяват слуха за мнимото му поражение, в резултат на което част от войските му не влизат в боя, други откровено дезертират и т.н., а императорът е ранен и пленен от селджуките ^[2] .

Попаднал в плен, Роман е принуден да търпи церемониални унижения от султана, като например да му служи за столче, от което да се качва на коня си. Все пак Роман се споразумява с Алп Арслан, който го пуска на свобода, при условие че императорът се признава за негов васал и му изплаща голям паричен данък.

Детрониране и смърт [ редактиране | редактиране на кода ]

Междувременно новината за разгрома на Роман IV при Манцикерт става причина в Константинопол властта отново да премине в ръцете на Евдокия Макремволитиса. Когато става ясно, че императорът е жив и пътува към столицата, кесарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII ? Михаил Псел, извършват преврат срещу Евдокия и я заточват в манастир, след което принуждават Михаил VII да обяви Роман Диоген за детрониран. Преди Роман да успее да събере верните си войски, срещу него са изпратени армии начело с Константин и Андроник Дука, синовете на кесаря Йоан.

През 1072 г. Роман IV е обсаден от войските на Андроник в крепостта Адана в Киликия . Започват преговори, в които се стига до споразумение Роман да получи гаранции за неприкосновеността си, ако се откаже от престола и се оттегли в манастир. Приел предложението, Роман Диоген се предава, но е арестуван и отведен в Константинопол, където на 29 юни 1072 е ослепен, и заточен в един манастир в Киналиада на Мраморно море . Ослепяването на бившия император е извършено по изключително брутален начин, поради което той умира малко по-късно от инфекция.

Фамилия [ редактиране | редактиране на кода ]

Роман IV Диоген е бил женен два пъти. От първата си съпруга Анна Алусиан  ? дъщеря на българския принц Алусиан , Роман има поне един син:

• Константин Диоген , починал преди 1068 г.

От Евдокия Макремволитиса Роман IV има две деца:

• Никифор Диоген
• Лъв Диоген

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Роман IV Диоген .

• Romanus IV Diogenis 1068 ? 1071

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Роман IV Диоген“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​