Св. Роберто Белармино Roberto Francesco Romolo Bellarmino
италиански духовник
Роден	4 октомври 1542  г. Монтепулчано , Италия
Починал	17 септември 1621  г. (78 г.) Рим , Италия
Погребан	Рим , Италия
Религия	Католическа църква [1] [2]
Националност	Италия
Учил в	Папски Григориански университет Падуански университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XVI век ; Философия на XVII век
Интереси	теология
Св. Роберто Белармино в Общомедия

Свети Роберто Франческо Ромоло Белармино (на италиански : Roberto Francesco Romolo Bellarmino ) е италиански йезуит , теолог , кардинал и светец на Римокатолическата църква . Той е един от 33-мата отци на Църквата .

Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи , автор на важни трактати по теология. За други Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като ?Чука срещу еретиците “ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно , изгорен на кладата през 1600 г.

Неговото главно произведение е ? Disputationes de controversiis christianae fidei adversus hujus temporis haereticos “ ( Рим , 1581).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 4 октомври 1542 година в Монтепулчано , Италия, син на Винченцо Белармино и съпругата му Кинция Червини, сестра на папа Марцел II . Следва философия в Рим , във Флоренция ( астрономия ), в Монреале и теология в Падуа . Завършва теология в Льовен , където през 1570 г. е ръкоположен за свещеник . През 1576 г. папа Григорий XIII го извиква в Университета в Рим .

В Рим поема катедрата апологетика в Collegium Romanum . През 1599 г. папа Климент VIII го помазва за епископ . Той става велик инквизитор в процеса против Джордано Бруно . През 1602 г. е изпратен като архиепископ в Капуа . През 1605 г. папа Лъв XI го извиква като съветник по теология обратно в Рим. В Рим той се запознава с Галилео Галилей .

През 1620 г. той става кардиналсвещеник на Санта Праседе . ^[3] Той остава в Рим до смъртта си на 17 септември 1621 г., където е погребан в църквата Сант’Игнацио до гроба на Свети Алойзий Гонзага .

На 13 май 1923 г. папа Пий XI го прави блажен и на 29 юни 1930 на Светия . През 1931 г. е издигнат на църковен учител.

Произведения [ редактиране | редактиране на кода ]

• Judicium de libro, quem Lutherani vocant Concordiae. 1585
• Disputationes de controversiis Christianae fidei adversus hujus temporis haereticos. Ingolstadt 1586 ? 93
• De translatione imperii Romani a Graecis ad Francos, adversus Matthiam Flaccium Illyricum. 1589
• Christianae doctrinae explicatio. 1603
• Tractatus de potestate summi Pontificis in rebus temporalibus. 1610
• Institutiones linguae Hebraicae. Genf 1616
• Explanatio in Psalmos . ? Dusseldorf 1761 ? 1765. Digital , Universitats-und Landesbibliothek Dusseldorf; 4 , 5 , 6
• De gemitu columbae sive de bono lacrymarum

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Blackwell, Richard J. (1991). Galileo, Bellarmine, and the Bible . Notre Dame, IN: University of Notre Dame Press. ISBN 0-268-01024-2 .
• Friedrich Wilhelm Bautz: Robert Bellarmin . Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1 , Sp. 473 ? 474.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Tripota ? Trierer Portratdatenbank Архив на оригинала от 2014-07-17 в Wayback Machine .

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat