от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рикдаг
или
Рикдаг II
(на
немски
:
Rikdag, Rigdag, Rictag
, †
985
или
986
) е
саксонски
маркграф
на
Маркграфство Майсен
от
979
г. до смъртта си, от 982 до 985 г. маркграф на
Маркграфство Мерзебург
и
Марка Цайц
и гауграф в
Швабенгау
, в
Гау Хутици
и в
Гау Далеминци
. Той е за кратко време могъщ владетел в
славянските
гранични марки на
Елба
в Изтока на
Свещената Римска империя
.
Рикдаг произлиза от род
Ветини
и е вероятно син на граф
Фолкмар
(† пр. 961) в
Харцгау
.
Той се издига по време на
Славянското въстание от 983
, когато е командир на германска войска. Той поддържа император
Ото III
в неговата война за трона и загубва тогава през 984 г. за малко време замък Майсен от бохемския херцог
Болеслав II
.
През 985 г. той основава със сестра си Елсуит женския манастир Гербщет, където е и погребан. Неговият гроб е открит през октомври 1972 г.
Рикдаг има най-малко две дъщери и един син:
- Гербурга (* пр. 985, † 30 декември 1022) e вероятно абтиса на Кведлинбург
- Хунилда или Ода (* пр. 985, † ?), омъжва се за по-късния полски крал
Болеслав I Храбри
; от политически интерсеи бракът е разтрогнат.
- син Карл (* пр. 985, † 28 април 1014), от 992 до 1010 г. граф в Швабенгау
- Christoph Potzsch,
Merkwurdiges um entschwundene Wettiner
, Taucha 2003, S. 7ff.
- Thompson, James Westfall.
Feudal Germany
, Volume II. New York: Frederick Ungar Publishing Co., 1928.
- Hans-Jurgen Pohl:
Die meißnischen Markgrafen vor den Wettinern
, Oschatz 2009, S. 14-18.
- Karl Uhlirz,
Rikdag (Rigdag, Rictag).
In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 614 f.
