한국   대만   중국   일본 
Релеф ? Уикипедия Направо към съдържанието

Релеф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за географското понятие . За формата в изкуството вижте Релеф (скулптура) .

Релеф и батиметрия на Земята

Релеф (на френски : relief , от латински relevo ? вдигам, повдигам) е географски термин, с който се означава съвкупността от всички неравности (нагъвания) по земната кора . [1] Те са разнообразни по външен вид, размери, възраст и начин на образуване. В сравнение с хоризонталните измерения на планетата (обиколка равна на 40 000 км) тези вертикални структури са много по-скромни ? денивелацията между най-ниската и най-високата точка на релефа (от Марианската падина до връх Еверест ) е само 20 км. Въпреки това релефът може да има голямо значение за географските процеси. Той определя климата , природата и живота на хората.

Главни форми на релефа
Главни форми на океанското дъно

Главни видове релефни форми [ редактиране | редактиране на кода ]

Всяка неравност по повърхността на планетата представлява релефна форма . В зависимост от посоката на отклонение от идеалната равнина те се делят на изпъкнали (позитивни), вдлъбнати (негативни) и равнинни.

Изпъкналите форми са тези, които се извисяват. Най-важни в тази група са планините , увенчавани от върхове , изтъкани от ридове и била . Изпъкнали са също платата  ? със стръмни склонове и заравнена повърхност [2] и хълмовете , които се отличават с малки размери. В океаните такива са срединните океански хребети и островните дъги .

Вдлъбнатите форми включват котловините (със стръмни склонове и равно дъно, наречено поле), долините и депресиите (части от сушата под морското равнище ). Някои плата също са вдлъбнати образувания. Тук влизат и различните проломни форми  ? каньон , пролом , ждрело , дефиле. В океаните също има котловини, както и океанските падини  ? най-дълбоките места на земната кора.

Равнинните форми се отличават с минимални неравности на голяма площ ? низините , които са много ниски и равни, равнините , които противно на името си имат малко по-хълмист релеф и полетата в котловините. Континенталният шелф  ? плитките части на океаните в близост до бреговете, също е вид равнина.

По големина релефните форми са мегаструктури ? тези, които се простират през цели континенти и определят облика им; мезоструктури, които обемат части от континентите , микроструктури, характерни само за даден район и наноструктури ? хълмове, наносни натрупвания, пукнатини, речни легла. [3] Такива са и всички антропогенни (създадени от човека ) форми.

Релефни форми според произхода [ редактиране | редактиране на кода ]

Планина (Алтай)
Равнина (Небраска)

Релефът се формира под влиянието на вътрешните (ендогенни) и външните (екзогенните) земни сили. Вътрешните сили са много по-мощни и образуват формите с големи размери, височина и дълбочина ? големите планински вериги , низините и равнините, океанските падини. Те се наричат морфоструктури. Най-често това се дължи на текстонските процеси ( обдукция , субдукция , орогенеза , ейперогенеза), в по-малка степен на вулканите . Външните земни сили имат по-слабо въздействие, те дооформят ендогенните образувания. Според вида на външната сила се определят следните видове релеф:

Формиране на релефа на Земята [ редактиране | редактиране на кода ]

Понор в Доломитовите Алпи

Земният релеф започва да се оформя още с появата на твърдата земна кора преди 4 млрд. години. Оттогава той постоянно се развива и променя. Съвременните учени са изградили хипотези за наличието на палеоконтиненти (като Родиния , Лавразия , Гондвана и Пангея ) и палеоокеани (Япетус, Реикум, Тетис, Панталас ). По-добре познат е периодът на последните 500 млн. години, когато на три пъти се извършват мащабни и мощни тектонски нагъвания, довели до образуването на съвременните планини. Наричат се тектонски цикли или орогени. Каледонският цикъл (490 ? 390 млн. г.) [5] е създал Скандинавските и Шотландските планини, Алтай , Саяните и Апалачите , които днес са силно денудирани . Херцинският ороген (390 ? 280 млн. г.) е издигнал планините в Испания , Апенините , Централният масив във Франция , Средноевропейските планини , а също Антиатлас , Памир , Тяншан . Последен и най-мощен е Алпийският ороген (80 ? 40 млн. г.), през който са възникнали т. нар. младонагънати планини. Това включва двете най-дълги планински системи в света ? Алпо-хималайската и Андско-кордилерската .

Екзогенните форми датират от времето на последните заледявания и след тях (тоест последните 40 ? 50 хил. години).

Влияние на релефа върху географските процеси [ редактиране | редактиране на кода ]

Най-голямо влияние върху климата, почвите , природата и човешката дейност оказват планините. Те могат да се окажат климатична бариера, така че от едната страна климатът да е влажен, а от другата сух. С нарастването на височината климатът става по-студен, природните зони се изменят, така че да му отговарят, живеят все по-малко хора. Повечето човешки селища възникват в равнините и низините. Планините създават пречки и пред строежа на пътища, но хората използват водите им за производство на електроенергия и напояване .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Пенин, Румен . Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000 , 2007. ISBN 9789541805473 . с. 276.
  2. Форми на релефа на местността , на сайта Времето, Морето и Хората
  3. Рельеф Архив на оригинала от 2021-12-29 в Wayback Machine . , Большая российская энциклопедия
  4. Подобна класификация виж в Курчатов, Всеволод. Геология за всеки . София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948 .
  5. Caledonian orogeny , The geological society