한국   대만   중국   일본 
Ред Бул ? Уикипедия Направо към съдържанието

Ред Бул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Red Bull
Информация
Тип Енергийна напитка
Дистрибутор Red Bull GmbH
Произход Австрия
Въведена 1987
Съставки кофеин, таурин, захароза и глюкоза, витамини от група В и алпийска изворна вода
Варианти над 20
Свързани продукти Krating Daeng, Red Bull Cola, Red Bull Energy Shot, Red Bull Sugar-Free, Red Bull Total Zero
Уебсайт www.redbull.com
Red Bull в Общомедия

Red Bull (произн. Ред бул ) е търговска марка на безалкохолни напитки , собственост на едноименна компания от Австрия , провинция Залцбург , село Фушл ам Зее. Представен е в повече от 140 страни по света [1] .

Появата на Red Bull в края на 1980-те години създава нов пазарен сегмент ? т.нар. енергийни напитки ( газирани напитки с високо съдържание на кофеин ). С производство от близо 5 милиона хектолитра марката продължава да заема 70% от този пазар през 2003 г.

1 литър Red Bull съдържа:

За сравнение съдържанието на кофеин в същото количество кафе е между 280 и 750 mg, а в същото количество ? Coca-Cola “ ? 150 mg.

Компанията спонсорира множество спортни прояви, предимно по екстремни и моторни спортове. Притежава 2 тима във Формула 1  ? ? Ред Бул Рейсинг “ (100%) и ? Скудериа Торо Росо “ (50%). Става спонсор на австрийския футболен клуб ?Ред Бул Залцбург“ през 2005 г.

Red Bull е търговска марка на безалкохолна напитка, която произхожда от Тайланд и днес е популярна в цял свят. Продавана като енергийна напитка, за да пребори умствената и физическата умора, нейните 250 ml съдържат около 80 mg кофеин, 27 g захар (глюкоза, захароза), 1000 mg таурин, 600 mg глюкуронолактон, комплекс B витамини. Кофеинът в 1 кутийка е малко по-малко отколкото в средна чаша кафе и 2 пъти повече отколкото в кутия Coca-Cola. Вариантът на напитката без захар се произвежда от 2003 г.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Оригиналната напитка Red Bull е създадена в далечната 1962 г. от Чалео Юуувидхиа, тайландски бизнесмен, и е продавана под името Krating Daeng (тайландското име за Red Bull) от компанията TC Pharmaceutical. Рецептата е базирана на друга енергийна напитка, внесена в Тайланд от Япония, наречена Lipovitan. Продажбите на Krating Daeng в Азия се увеличават през 1970-те и 1980-те години, особено сред шофьорите на камиони, строителните работници и фермерите. Имиджът сред работническата класа нараства благодарение на спонсорирането на боксови мачове в Тайланд, на които логото с двата бика, настръхнали един срещу друг, е много добре изложено.

Срещата на азиатския продукт с европейския пазар се случва благодарение на неразположението от часовата разлика на австрийския предприемач Дитрих Матешиц, който по време на посещение в Тайланд открива, че напитката Krating Daeng му се отразява добре. Така австрийският маркетингов директор на Blendax, немска компания за производство на паста за зъби, която сега е част от Procter & Gamble , решава да се заеме със задачата да внесе ?чудодейната“ напитка в Европа. В периода от 1984 до 1987 г. той работи с TC Pharmaceutical (под лиценз на Blendax), за да пригоди Krating Daeng за европейските потребители. В същото време Матешиц и Юуувидхиа създават Red Bull GmbH , като всеки от двамата инвестира по $500 хил. от спестяванията си и взима 49% дял в компанията. Останалите 2% получава синът на Юуувидхиа ? Чалерм, но се споразумяват Матешиц да управлява компанията.

Red Bull GmbH лансира ?австрийската“ версия на Red Bull през 1987 г. Тя е газирана и не толкова сладка като оригиналната тайландска напитка. Именно австрийската формула превзема почти половината пазар за енергийни напитки в САЩ и повече от 80% на пазара на други страни.

Марка [ редактиране | редактиране на кода ]

Със създаването си Red Bull не само предизвиква появата на нова категория (световният пазар за енергийни напитки все пак се удвоява всяка година), но се превръща в култова напитка с продажби за последната година за над 1.4 млрд. евро. Появата на марката Red Bull не е въпрос само на щастливо хрумване, а плод на 3-годишните усилия на Матешиц, който внимателно разработва образа на напитката, опаковката и ненатрапващата се маркетингова стратегия, улучваща право в целта. Приятел на Матешиц измисля лозунга ?Red Bull дава крила“.

Преди да пусне продукта в продажба, той наема фирма за маркетингови проучвания, за да провери как ще бъде приет от потребителите. Резултатът е катастрофален: хората не вярват нито на вкуса, нито на логото, нито на името на марката.

Сега с усмивка той си спомня, че никога не е преживявал такъв провал. Въпреки това пренебрегва изследването и разкрива офис във Фушл, близо до Залцбург.

Следващата стъпка е одобрението на здравните министерства на европейските страни, защото някои от съставките в напитката не присъстват в нито една друга стока на пазара по онова време. Първото разрешително Матешиц получава в Австрия през 1978 г. Започва рекламната кампания, като обикаля магазини и барове, придружен от секретарката си и шестчленен търговски екип.

Следват разрешителни в Унгария и Великобритания. През 1994 г. напитката Red Bull е пусната на немския пазар. Там тя става толкова популярна, че не успява да задоволи търсенето и изчезва от рафтовете. Матешиц смята това за голям пропуск за пазарния дял на Red Bull в Германия, въпреки че сега той възлиза на 50% от целия пазар на енергийни напитки.

Нестандартна реклама [ редактиране | редактиране на кода ]

Рекламната стратегия на Матешиц е напълно нестандартна, тя винаги търси различна гледна точка. Това ще се превърне в запазена марка на Red Bull. ?Ние не носим продукта при хората ? заявява Матешиц. ? Ние водим хората при продукта. Той е на разположение и тези, които харесват нашия стил, идват.“ С тази своя стратегия Red Bull доказва, че масовите реклами не са най-успешният начин да се достигнат и запазят клиентите. Вместо обичайните реклами Матешиц пуска в движение фирмени коли Red Bull или организира нетрадиционни партита. Единствените реклами на компанията са под формата на непредсказуеми телевизионни анимационни клипове.

Матешиц инвестира в маркетинг стратегиите си около 35% от оборота (Coca-Cola харчи 9%), или около 400 млн. евро, за презходната година, като спонсорира събития, които прилягат на образа на Red Bull ? от състезания, в които участниците се спускат от 30-метрова рампа със саморъчно направени самолети във водни басейни, до кръгове от Formula 1. Това приляга и на личността на Матешиц, който не крие страстта си към екстремните спортове и състезания. Противно на конкуренцията, която плаща милиони долари за супер звезди като Бритни Спиърс, Матешиц разчита на по-евтини таланти: модерни младежи, студенти и цял легион от екстремни спортисти. Red Bull спонсорира около 500 спортисти по целия свят. Всяка година компанията подкрепя около дузина екстремни спортни събития, но участва и в културни мероприятия като конкурси по брейк. Тя има собствен конкурс, наречен ?Изкуство от металната кутийка“, в който се изработват всякакви художествени творби от металната опаковка на Red Bull. Матешиц издига и една внушителна сграда от стъкло и стомана на летището в Залцбург, където може да се похапне и да се види флотилията на летящите бикове ? 15 самолета, които участват в авиошоута по цял свят. Друго ?разхищение“ на Матешиц е купуването на състезателен отбор от Formula 1, което му струва около $100 млн. на година, а носи печалба от едва $70 млн. Red Bull участва като спонсор в още много събития от света на автомобилните състезания във Великобритания, Италия и Германия и притежава още два състезателни отбора ? Red Bull Racing (преди това Jaguar) и Scuderia Toro Rosso (италианското название за Red Bull Team; преди това Minardi).

Резултати [ редактиране | редактиране на кода ]

Финансовите резултати на компанията са впечатляващи. В някои страни Red Bull има 80% дял от пазара на всички енергийни напитки. В Щатите, където Red Bull държи 47% пазарен дял, продажбите се увеличават с 40% на година. Годишните приходи на компанията са около $1,6 млрд. евро.

Вреден или не [ редактиране | редактиране на кода ]

Някои европейски страни все още не са дали разрешение за продажба на Red Bull. Дания и Франция твърдят, че напитката нарушава законите им за хранителните продукти. Забранени са продажбите на напитката и в Норвегия и Уругвай. Поради наличието на таурин някои местни власти категоризират Red Bull като лекарство и препоръчват на потребителите да се съветват с лекар, преди да го пият. Именно поради наличието на тази съставка продуктът е забранен и във Франция. След многобройни срещи с френските власти Матешиц заявява, че ?Франция може да мине и без Red Bull, но и Red Bull ще мине без Франция“. Междувременно планира пускане на продукта в Япония, където отдавна се употребяват тонизиращи напитки.

Запазена марка [ редактиране | редактиране на кода ]

След появата на Red Bull редица компании се опитват да постигнат успех с подобни енергийни напитки. Сред тях са и гигантите Coca-Cola и PepsiCo и много други, но никой не успява да достигне шеметния възход на ?червените бикове“. В тази връзка Матешиц заявява: ?Ние създадохме пазара. Ако харесвате продукта, то вие ще искате истинския, оригиналния. Никой не иска Rolex, направен в Тайван или Хонконг.“ Щурите идеи на австриеца обаче никога не свършват. Той планира издаването на списание с истории и снимки от света на Red Bull, изпълнен с музика, екстремни спортове, нощен живот.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Red Bull в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]