Рашко Младенов Сугарев е български писател ^[1] .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 1 април 1941 г. в Пловдив . Завършва медицина в Пловдив (1967) и завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972). Живее в София от 1977 г.

Той е преводач , романист (има публикувани няколко романа ) и автор на разкази.

Умира на 16 март 1995 г. в София.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ ?Рашко Сугарев“ .

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Ние, праведните , 1971
• Старшината и слънцето. Разкази , 1973 (1983)
• Дунавско хоро. Повест , 1976
• Синева и сняг , 1978
• Балада за князе. Разкази и повести , 1982
• Отказ от наследство. Роман , 1984
• Преображения господни. Роман. Кн. 1 , 1988
• Светлината на онези дни. Новели , 1988

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Деян Енев , ?Сизифът на словото (20 години без Рашко Сугарев)“ , ?Площад Славейков“, 8 март 2015
• Рашко Сугарев, ?Довиждане без сбогом“ , Портал за култура, изкуство и общество, 16 март 2015