Райко Маринов Николов е български офицер от Държавна сигурност ( подполковник ) и дипломат .

Той е баща на дипломата Марин Райков , който оглавява служебно правителство между март и май 2013 година.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Райко Николов е роден на 5 август 1925 година в село Козлуджа , Варненско , в заможно семейство, има брат и сестра. ^[2] През 1939 година отива във Варна , за да учи в гимназия, и там се включва в незаконния комунистически Работнически младежки съюз (РМС). ^[3] Завършва гимназия през 1943 година, но на 25 декември е арестуван за работата си в организацията. ^[3] След престой в ареста е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения, като в първите месеци след освобождаването му е изолиран от РМС, заради съмнения в лоялността му, но след това отново е ангажиран в организацията. ^[4] Тези съмнения по-късно стават причина за проверки на Държавна сигурност, но не се отразяват съществено на кариерата му. ^[5]

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат Николов е в родното си село и се включва в последвалите преврата насилия, след което постъпва в Школата за запасни офицери ?Христо Ботев“ в София . ^[6] През 1946 година се уволнява от армията, през февруари става член на Българската комунистическа партия , а след това се записва да учи право в Софийския университет . ^[7]

На 1 май 1948 година Райко Николов е назначен Трети отдел (разузнаване) на Държавна сигурност . ^[7] Той има необичайно добро образование за служител на разузнаването от този период ? през 1950 година завършва университета ? като дори знае чужди езици ? френски и руски, и скоро става един от ценените млади служители. ^[8] На 1 март 1949 година вече е повишен в групов началник, при военизирането на Държавна сигурност през 1951 година получава звание старши лейтенант. ^[9] По това време започва активната му подготовка за изпращането му на работа в чужбина, като за прикритие е назначен на дипломатическа служба. ^[10]

В началото на 1952 година Николов е изпратен на работа в Париж под прикритието на трети секретар в посолството и веднага започва да развива активна дейност в търсене на перспективни контакти. ^[11] На 5 декември 1953 година е повишен в ранг на началник на отделение, а няколко месеца по-късно и в звание капитан, изглежда в резултат на един от най-големите успехи в историята на българското разузнаване ? вербуването на особено ценен агент, младият по това време политик Шарл Ерню , който през 80-те години достига до поста военен министър на Франция . ^[11] След като Николов напуска Париж агентът е прехвърлен на съветското , а по-късно ? на румънското разузнаване. ^[12]

Райко Николов се връща в България в края на 1956 година, а на 9 август 1957 година е повишен в майор. ^[13] През 1959 година се жени за Лидия Ванева, журналистка в Радио ?София“ . ^[13] По това време България възстановява дипломатическите си отношения със Съединените щати и той веднага е изпратен на работа във Вашингтон под прикритието на втори секретар в новооткритото посолство. ^[14] На 7 септември 1961 година е повишен в подполковник. ^[15]

Николов се връща от Вашингтон в България през 1963 година и на 27 септември е освободен от Държавна сигурност, оставайки на работа само в Министерството на външните работи. ^[16] Причините за тази необичайна промяна не са известни, в документацията на Държавна сигурност се отбелязва само, че това става по договореност между вътрешния и външния министър. ^[17]

През следващите десетилетия Райко Николов работи като дипломат, заемайки и поредица от постове в чужбина ? културен аташе в Северна Корея (1967 ? 1968), посланик в Кувейт (1968) и Южен Йемен (1970), постоянен представител при службата на Организацията на обединените нации в Женева (1973), посланик в Югославия (1978 ? 1982) и Италия (1984 ? 1990). ^[17] От средата на 90-те години издава няколко мемоарни книги, които обаче засягат само дипломатическата му кариера без да споменават работата му в разузнаването. ^[17]

Райко Николов умира на 22 март 2021 година. ^[18]

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Медал ?За боева заслуга“ (1954) ^[19]
• Орден ?Червено знаме“ (29 декември 1959) ^[14]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Дипломация на четири очи: Из дневника на един български посланик в Югославия“ (1995, 9540706599) ^[20]
• ?На горещ пост в Рим: След изстрелите срещу папата“ (1998, 9540710855) ^[21]
• ?Парижки години“ (2004, 9545284153) ^[22]
• ?Български посланик разказва“ (2009, 9789545289064) ^[23]
• ?Живот в два свята“ (2014, 9789543983384) ^[24]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол CONOR.BG