Разузнаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разузнаването е организираното събиране и анализ на информация за осигуряване на сигурност [1] и за получаване на преимущество в областта на въоръжените сили , политиката и икономиката . Разузнаването може да използва както легални методи за събиране и анализиране на информация (например събиране и анализ на данни от публични източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен спътник), така и нелегални операции, попадащи под понятието ? шпионаж “, тайно извличане на информация или дори ?кражба на информация“.

Видове разузнаване [ редактиране | редактиране на кода ]

Съществуват следните видове разузнаване [2] :

  • държавно разузнаване;
  • икономическо разузнаване;
  • военно разузнаване;
  • политическо разузнаване;
  • научно-техническо разузнаване.

Шпиониране за чужда държава и измяна (предателство) [ редактиране | редактиране на кода ]

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна ( класифицирана информация ), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. [3]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Разузнавателна защита на конституционния ред в демократичната държава . Под ред. на Петър Христов. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър“, 2011.
  • Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контраразузнаването . Варна, ВСУ ?Черноризец Храбър“, 2011.
  • Иванов, Милен Мирчев, Инфраструктура на разузнаването . София, Профисек, 2012, стр. 215, ISBN 978-954-32927-1-8 .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Държавна агенция ?Разузнаване“
  2. Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9 . с. 47.
  3. Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, ?Предателство и шпионство“