Петко Юрданов Тодоров
, известен и като
П. Ю. Тодоров
, (
1879
?
1916
) е
български
писател
, поет и драматург. Автор е на драмите
Зидари
(
1902
),
Първите
(
1907
) и
Змейова сватба
(
1910
).
Петко Юрданов Тодоров е роден в
Елена
в заможно
чорбаджийско
семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на
Стоян Михайловски
. Баща му
Юрдан Теодоров
е член на Общия вилаетски съвет на
Дунавския вилает
от 1866 г., а през 1876 г. е назначен за съдия по делата на заловени участници в четите на
Бачо Киро
и
Цанко Дюстабанов
.
[1]
Сестра му
Мина
има връзка с
Пейо Яворов
. Петко учи в гимназията в
Търново
(
1894
-
95
). Като ученик се увлича от идеите на
социализма
, чете
марксическа
литература, създава литературни групи, устройва неделни четения.
През
1896
година заминава с брат си Христо за
Тулуза
,
Франция
, и постъпва в ?
Лисе насионал
“. Чете
руска
и
френска литература
(
Александър Пушкин
,
Михаил Лермонтов
,
Лев Толстой
,
Гюстав Флобер
,
Ги дьо Мопасан
и др.), сътрудничи на в. ?
Ла Депеш
“, свързва се с френските общественици ?
Жан Жорес
и др. Пише
антимонархически
статии.
През
1897
година се връща в
България
. Установява се в
Русе
, заедно с
Иван Белинов
издава в. ?
Законност
“, където помества статии по обществено-политически въпроси. По повод на Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окръжен съд, но е освободен като малолетен.
Следва
право
в
Берн
,
Швейцария
(
1898
),
литература
в
Берлин
и
Лайпциг
: завършва през
1904
. През
1905
е сред основателите на
Радикалдемократическата партия
. В началото на
XX век
, под влиянието на
Пенчо Славейков
и д-р
Кръстьо Кръстев
подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на
немския индивидуализъм
и пътува из
Русия
,
Полша
и територията на днешна
Украйна
(тогава
Малорусия
).
През март
1912
година заминава да се лекува от
туберкулоза
на остров
Капри
, където се запознава и се сближава с
Максим Горки
. По време на войната става приятел и с
Лев Троцки
.
Петко Юрданов Тодоров умира в
Швейцария
на
14 февруари
1916
година от туберкулоза, а тленните му останки са пренесени и погребани в
София
на
15 юни
1921
година.
Тодоров и съпругата му Райна имат три деца, едно от които е преводачът от френски и руски
Николай П. Тодоров
. Последният е известен и със своето обемно творчество от преразказани приказки (главно на славянските народи).
Първото си произведение ?
очерк
за
Иларион Макариополски
, Тодоров написва като ученик във II отделение. В ученическите си години пише
стихотворения
,
разказчета
и
скици
, които печата в ученическите издания в. ?Друга“ и в. ?Съвременна младеж“, а по-късно ? в списанията ?
Искра
“, ?
Светлина
“ и др. Някои от тях събира в първата си книга ?Драски“ (с псевдоним Пенко). Следващата му книга ?Стихове на скучната лира“ излиза под същия псевдоним.
Ранното творчество на Тодоров е силно повлияно от идеите на
социалдемокрацията
, разглежда социални проблеми, но все още не е добило стила и психологическата дълбочина, характерни за по-късните му творби. Петко Тодоров продължава да пише социални разкази и в
Тулуза
? публикува ги в социалистическите издания ?
Ново време
“, ?
Работнически вестник
“, ?
Червен народен календар
“ и др.
В края на
1899
написва първата си
идилия
?Певец“, бележеща промяна в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на
индивидуализма
. В следващите произведения ? идилии и
драми
, Тодоров съчетава тези идеи с изконно български психоемоционални характеристики; в народностното начало търси общочовешки измерения в душевността и поведението на личността. Творбите му от този начален период са
романтико
-
реалистични
.
В първото десетилетие на
XX век
Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот ? независима личност със завидна култура, европейски тип
интелектуалец
. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Бунта си срещу ефимерността на социалното и всекидневното човешко битие демонстрира в зрялото си творчество чрез гордо отшелничество. Той е част от кръга ?
Мисъл
“ и споделя философските, естетическите и художествени търсения на д-р
Кръстьо Кръстев
,
Пенчо Славейков
и
Пейо Яворов
. Славейков и донякъде Яворов също често се обръщат към българското фолклорно наследство като към извор на вдъхновение. Списанието ?Мисъл“, което те издават, поставя началото на решително обновление в българската литература и доближаване до идеите на
модернизма
.
Тодоров активно присъства в българския литературен живот; създава драмите ?Страхил страшен хайдутин“, ?Първите“. ?Змейова сватба“ и ?Невеста Боряна“, един том ?Идилии“. Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на
Хенрик Ибсен
и
Герхарт Хауптман
Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията на самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчество.
Типичен герой на
идилиите
му е гордият, независим, волен човек ? харамията, несретникът, носещ силен дух и висока нравственост ? Калина от ?Мечкар“,
гусларят
от ?Гусларева майка“, Косьо от ?Змейно“, Бойко от ?Несретник“ и др.
Тодоров пресъздава интензивното духовно горене и драматичните кризи в съзнанието на самотника. Творбите му се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между
поезия
и
проза
.
На Петко Тодоров е наречен
булевард в София
(
Карта
).
- ↑
Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново: спомени, статии, писма. Ред. Ал. Пиндиков. София, 1990.
- Константинова, Е. и П. Ватова.
?Петко Тодоров“
. //
Речник по нова българска литература (1978 ? 1992)
. София, Хемус, 1994.
ISBN 954-428-061-8
- Сивриев, Сава. Модерното повествование в идилиите на Петко Тодоров. //
Литературен свят
, бр. 6, февруари 2009.
Също: Сивриев, С.
Екзегези. Из историята на българската литература
. София, ?Карина ? Мариана Тодорова“, 2012, с. 242 ? 249.
- Сивриев, Сава. Керванджията в ?Несретник“ на Петко Тодоров. // Сивриев, С.
Екзегези. Из историята на българската литература
. София, ?Карина ? Мариана Тодорова“, 2012, с. 250 ? 254.
- Колева, Ваня. В служение на ?религията на красотата“ (Литературният канон според писмата на Петко Тодоров). // Колева, В.
Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература
. София, ?Карина ? Мариана Тодорова“, 2014, с. 167 ? 191.
Нормативен контрол
| |
---|
|