Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело
Балкански кръстоносни походи
Карта на Първия в 1443 и Вторият в 1444 г. кръстоносни походи на Владислав III Ягелонски и Йоан Хуняди в българските земи.
Информация
Период	1443 г.
Място	Балкански полуостров
Резултат	Поражение за Османската империя; Одрински мирен договор (1444)
Страни в конфликта
Полско кралство Унгарско кралство Княжество Влахия Княжество Молдова Папска област Османска империя
Командири и лидери
Владислав III Ягело Янош Хуняди Фружин Шишман Георги Бранкович Петър Ковачевич Мехмед II Махмуд бей
Сили
общо 33 000 души 20 000 унгарци 5000 поляци 8000 сръбска кавалерия 600-7000 босненци

Първият кръстоносен поход на Владислав III Ягело е военна експедиция срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г. на полски, унгарски и западноевропейски рицари и чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски и отряди с обща численост към 33 хил. души, оглавяван от полско-унгарския крал Владислав III Ягело , наречен Варненчик, с военен ръководител Янош Хуняди , войвода на Седмоградско ( Трансилвания ). ^[1] Престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман е един от знатните участници в похода и в битките. След похода е сключен Одринския мир от 1444 г. , с който османците губят завладените от тях земи в Поморавието и силната дунавска крепост Смедерево .

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Балканските кръстоносни походи от 1443 ? 1444 г. са резултат от образувания широк антиосмански съюз срещу възможността Цариград да бъде завладян от турците и заплахата над Европа . Началото е сложено в 1439 година с Флорентинската уния , поставила византийската църква под върховенството на папата . Към него се присъединяват Венецианската република , Бургундия и Унгария с Полша и Литва , където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал на Унгария Владислав III Ягелонски крал на Полша и княз на Литва.

Усилията за формиране на съюза са насърчени от успехите срещу турците на войводата на Седмоградско Йоан Хуняди през 1441  ? 1442 г. През септември 1442 година при река Яломица Хуняди отново разгромява многобройната турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша . Този успех, както и предишните победи на войводата, намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат преминаването към действия на християнския съюз, създаден от повечето европейски съседи на османците, а Венеция и Бургундия изграждат голям флот , който да действа срещу османците в Егейско море и Проливите. ^[2]

През октомври 1443 г. унгарците повеждат голям кръстоносен поход , оглавен от крал Владислав III и под военното ръководство на войводата Йоан Хуняди, в който участва и деспот Георги Бранкович ? прогоненият от турците владетел на Моравското деспотство , а също и престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман, който решен на всичко, дори продава дареното му имение ?Файдаш“, за да набави необходимите му за похода средства. ^[3]

Ход на кампанията [ редактиране | редактиране на кода ]

Началото на войната закъснява и започва чак през октомври. Под напора на настъплението на християнската армия турците са принудени да отстъпват. След битката при Ниш османците се изтеглят към Пловдив , опожарявайки всичко по пътя си, прилагайки тактиката на изгорената земя, страхувайки се от надигане на местното християнско население и за да разстроят продоволствието на кръстоносната армия, като в същото време прегрупират силите и се укрепяват в проходите пред Тракия . Християнските войски победоносно влизат в Ниш , Пирот и в определения от противника им за главен град на Румелия  ? София , където към тях се присъединяват още български отряди. Османският летопис свидетелства:

И с осигурено от така формирания българския отряд авангард настъпление християнската войска влиза в София. Кралят назначава за управител на града тукашния православен владика , а Йоан Хуняди възвръща отново в църква ?Св. София“ . ^{[5] [4]}

В началото на декември 1443 г. е достигнат Ихтиман ^[6] на път за преминаване в Южна България , но времето за война отдавна е изчерпано. В средновековието , преди това, а и немалко пъти след него, е практически невъзможно да се водят успешни военни кампании при тежки зимни условия, в този сезон войните по правило спират, а армиите се настаняват на зимни квартири до пролетта, но християните все пак опитват да продължат настъплението. Така в проходите след София в битката при Златица на 12 декември 1443 г. ^[7] изтощената войска не успява да пробие отбраната на османците, в един момент дори животът на самия Хуняди е заплашен, което налага поради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима, при недостига на провизии и изтощението на войската християнските сили, да прекратят настъплението и да се оттеглят организирано към незасегнати от войната места, където армията може да се снабдява през зимата. ^[8] На 16 декември 1443 г. офанзивата е спряна по заповед на крал Владислав и започва подготовка за марш към зимно разквартируване в Белград . Междувременно на 24 декември при София ^[9] и при Драгоман ^[10] е разбит срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново османците са разгромени в битката при Куновица между Пирот и Ниш, като са пленени 4000 противници и дори зетят на султана и брат на великия везир Чандарли Халил паша ? Махмуд бей пада в плен. ^[11] След това съюзната армия се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати като победители и на 22 януари 1444 г. пред белградската крепост се явява пратеник на султана с предложение за изгоден мир. ^[2]

Унищожаване от османлиите на християнско българско население и селища [ редактиране | редактиране на кода ]

Временно освободените от османците български земи са напълно унищожени и подложени на жестоки репресии още при отстъплението на унизената от пораженията си османска армия в края на 1443 г. ? град София е изгорен до основи, областта с Ниш, Пирот и София е превърната в ?черно поле“ , малки и големи селищата, включително Ниш и Пирот ? в ?черен въглен“ . ^[12]

При връщането на турците в началото на 1444 г. владиката в София е заклан и всички нарочени, че са помагали на християнската войска, са избити, ^[5] древната християнска църква ?Света София“ отново е обърната на джамия , лично пашата ? ...на някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба заедно с главите на неколцина известни хора и ги изпрати при падишаха “, и падишахът ? на часа издаде заповед: Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците ? било то войник, било рая ? да бъде отсечена, имота му ? конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени. Аллах е най-велик! Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите вземаха “, ?софийската и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък“ и ? най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си “ ? според потресаващото свидетелство на османския летописец. ^[13]

Резултати [ редактиране | редактиране на кода ]

Действията на похода съвпадат с отхвърлянето на османската власт от Скендербег в Албания , който в края на 1443 година се обявява за независим в управляваната от него крепост Круя и в Гърция , където станалия по-късно император пелопонески деспот Константин Палеолог прогонва османците от Централна Гърция и Пинд , а победеният в Западна България Турахан бей султанът хвърля в затвора  Токат . ^[14]

През юни 1444 г. в Одрин е сключено десетгодишно примирие с Мурад II . Европейските сили там се представляват от Янош Хуняди и деспот Георги. Подписаното е ратифицирано в Сегед в края на юли и на 15 август е положена клетва ? крал Владислав Ягело се заклева върху Библията , а Мурад II върху Корана . Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и османците предават на моравския деспот Георги завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада крепост Смедерево . След всичко това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II . ^[2]

Българските земи обаче не са освободени и заплахата Константинопол да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиано Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е невалидна, тъй като е дадена на безбожник. Чазарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на османците. Не след дълго бойните действия са подновени с Втория кръстоносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г. ^[15]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII ? средата на XV в.). В. Търново, 1995
• Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928
• Имбър, Колин. Османската империя 1300 ? 1481. София, 2000, с. 174 ? 180.
• Babinger, Franz (1987) [1936]. ?Turakh?n Beg“. In Houtsma, Martijn Theodoor. E.J. Brill’s first encyclopaedia of Islam, 1913 ? 1936, Volume VIII. Leiden: BRILL. pp. 876 ? 878. 
• Setton, Kenneth M. (1978). The Papacy and the Levant (1204 ? 1571), Volume II: The Fifteenth Century. DIANE Publishing

Портал ? Военна история на България “            Портал ? Османска империя “            Портал ? Полша “            Портал ? Унгария “