Проприоце?пция или проприореце?пция (на латински : proprius ? ?собствен, особен“, receptor ? ?приeмащ“ и capio, cepi ? приемам, възприемам; на английски : proprioception : pro?prio??s?p??n,-рri?- ^{[1] [2]} ), наричан още кинаестезия или кинестезия (на старогръцки : κοιν?? ?общ“ + α?σθησ?? ? ?чувство, усещане“; на френски : cenesthesie ), е мускулно усещане и чувство за самодвижение и позиция на части от собственото тяло една спрямо друга и в пространството. ^[3] Понякога се описва като ?шесто чувство“. ^[4]

Проприоцепцията се медиира от проприорецептори, механосензорни неврони намиращи се в мускули , сухожилия , и стави . ^[3] Има множество типове проприорецептори, които се активират по време на различно поведение и кодират различни видове информация: скорост и движение на крайниците, натоварване на крайник и граници на крайниците. Гръбначните и безгръбначните животни имат различни, но подобни режими на кодиране на тази информация.

Централната нервна система интегрира проприоцепция и други сензорни системи , като зрение и вестибуларна система , за да се създаде цялостно представяне на положението на тялото, движението и ускорението.

Съвсем наскоро проприоцепцията е описана и при цъфтящи сухоземни растения ( покритосеменни растения ), въпреки че им липсват неврони. ^{[5] [6]}

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Проприоцепция - Proprioception ^{[ неработеща препратка ]} , Енциклопедия site:bg.wikiqube.net

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]